Индската цивилизация е една от първите „бронзови“ цивилизации на Стария свят. Тя е заемала обширно пространство на териториите на съвременен Пакистан, Северозападна и Западна Индия и Афганистан. Преживявайки своя разцвет между 2600 – 1900 г. пр.н.е., Индската цивилизация запада относително бързо.
Учените все още спорят за причините за нейното изчезване, но ново изследване хвърля светлина върху тази загадка. Изследователите реконструирали летните и зимните валежи в долината на Инд въз основа на микроелементи и изотопи на кислород, въглерод и калций в сталагмит от пещерата Дхарамджали в Хималаите.
Жертви за богинята Изида са открити в Помпей
Оказало се, че между 4200 и 3970 г. особено често са се случвали летни и зимни засушавания. Дефицитът на валежи се наблюдавал в продължение на 230 години, като някои сухи периоди продължили десетилетия. Времето принудило индците да разработят гъвкави и устойчиви на суша земеделски стратегии.
Главното, което археолозите са успели да докажат, е, че сушите не са били краткотрайна извънредна ситуация, а постепенна промяна в условията на околната среда.
„Засушаванията през този период са продължили по-дълго време. Например сушата, започнала преди 4020 години, изглежда, е продължила няколко поколения“, казват учени от Университета в Кеймбридж.
За първи път откриха изображения на жители на митичния Тартес
Оказало се също, че в продължение на два века местните жители са предприемали редица мерки, за да се адаптират и поддържат начина си на живот в новата реалност. Те напуснали населените градски райони и се преместили в села, разположени по-близо до източната граница на цивилизацията.
Освен това населението преминало към по-автономен начин на живот и засаждало по-устойчиви на суша култури, например просо. Така климатичната версия за упадъка на Индската цивилизация получила много убедителни доказателства.
Статията за изследването е публикувана в списанието Communications Earth & Environment.
