Британски и американски изследователи стигнаха до извода, че лекарството срещу COVID Молнупиравир най-вероятно участва в появата на нови мутации на коронавируса. Много научни групи се опасяваха от това още преди лекарството да бъде пуснато на пазара. Препринт на публикацията е достъпен в medRxiv – тоест говорим за непотвърдено с независима оценка изследване.
Молнупиравир действа на принципа на леталната мутагенеза. Вграждайки се в РНК на коронавируса, той допринася за бързото натрупване на мутации, които рязко отслабват патогена и предотвратяват по-нататъшната му репликация в клетките. През есента на 2021 г. бяха публикувани данни за успеха на клиничните изпитания на препарата и още тогава много експерти изразиха съмнения относно безопасността на практическото му използване. Според тях, ако се пропусне доза или курсът на лечение е недостатъчен, мутиралият вирус може да продължи да се размножава и да се предава на други хора, а теоретично новите мутации могат да направят патогена по-опасен. Молнупиравир обаче е регистриран и започва да се използва в много страни; през март 2022 г. СЗО го включва в препоръките си за лечение на Ковид.
Когато лекарството остава достатъчно време на пазара (и се използва много широко), учени от Института „Франсис Крик“, Имперския колеж в Лондон, университетите в Ливърпул и Кеймбридж, с участието на американския независим изследовател Райън Хиснер (Ryan Hisner), решава да провери свързаните с него опасения. Те изхождат от факта, че мутациите, причинени от Молнупиравир, са доста специфични. След като се интегрира в РНК под формата на трифосфат, неговата молекула може да съществува в две тавтомерни форми. Едната от тях – хидроксиламин (както в изходния препарат) – служи като аналог на цитозина (обозначен с латинското C), при репликация допълнително се свързва с гуанин (G). Другата – оксим – напомня урацил (U) и се свързва с аденин (A). Поради това във втория цикъл на репликация, когато се синтезира вирусната РНК, възникват замени на гуанин с аденин (G→A) и съответно C→U. Ако препаратът се встрои в антисмисловата РНК на втория стадий на репликация (което се случва много по-рядко), това в крайна сметка води до A→G и U→C замествания. Такива мутации (A→G и U→C) възникват при рядка, но възможна тавтомеризация на лекарствената молекула преди нейното включване в РНК. Всички тези мутации са транзиции (замяна на пуриновите бази с пуринови и на пиримидиновите бази с пиримидинови), като трансверсии (замяна на пуриновите бази с пиримидинови) не се случват. В естествения мутационен процес се срещат и двата типа мутации.
За да анализират мутациите във филогенезата на SARS-CoV-2, изследователите използвали глобалните бази данни GISAID и INSDC, съдържащи повече от 13 милиона секвенирани последователности на РНК на вируса от цял свят. Те успели да идентифицират клъстер от дълги филогенетични клонове, характеризиращи се почти изключително с транзиции с преобладаване на G→A, които се появили едва през 2022 г., след началото на широкото използване на Молнупиравир (през предишните години такива клонове били на порядъци по-малко). Те се срещали значително по-често в страни, където препаратът е одобрен за употреба (напр. Австралия, Великобритания, САЩ, Япония), отколкото в страни, където той не се прилага (напр. Канада и Франция). Също така подобни клонове по-често се проследявали в по-възрастните групи пациенти, на които това лекарство се предписва най-често.
Освен това авторите на изследването успели да идентифицират няколко клъстера на коронавирусна инфекция в Австралия и Великобритания с изключително висока вероятност за мутация под действието на молнупиравир.
След това изследователите анализирали мутационния спектър, който отчита не само типовете замени, но и контекста, в който са се появили. В откритите филогенетични клонове той се различава значително от типичния за SARS-CoV-2 и прилича на получените по време на клиничните изпитвания на молнупиравир AGILE.
По този начин авторите на изследването са открили признаци на индуцирана от Молнупиравир мутагенеза в глобалните бази данни и са показали, че в някои случаи вируси със значителен брой такива мутации могат да се предават от пациент на други хора. Учените подчертават, че резултатите не дават представа колко опасни могат да бъдат тези мутации и дали са сериозен повод за безпокойство.
На 27 януари 2023 г. се състоя 14-ото заседание на Комитета на СЗО по международни здравни нормативи по повод пандемията от COVID. Експертите препоръчаха инфекцията да бъде отменена като извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение (PHEIC), което ѝ беше присвоено през 2020 г. Но както стана известно на 30 януари, ръководителят на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус смята тази препоръка за преждевременна.
ОЩЕ: По-малко от 100 са новите случаи на коронавирус за денонощие
