Изследователи от университета в Кил са изследвали ДНК от останките на 70 души, погребани в гробището на Лауххайм в Германия. Статията на учените е публикувана в списанието Genome Biology.
Всички погребения датират от Ранното средновековие или по-скоро от епохата на Меровингите, мистични дългокоси крале (V – VIII век). Оказало се, че повече от една трета от погребаните хора приживе са страдали от различни инфекциозни заболявания. А понякога и от няколко наведнъж.
Използвайки ДНК, извлечена от корените на зъбите на всеки човек, изследователите определили от какви заболявания са страдали, ако е имало такива. Те също са изследвали костите на мъртвите, въпреки че по твърденията им само определени заболявания оставят ясни следи върху костите.
В резултат на учените установили, че една трета от починалите са били заразени с поне една от тези инфекции: хепатит B, парвовирус B19 (причинява анемия и някои други заболявания), вирус на едра шарка, Mycobacterium leprae (една от двете бактерии, причиняващи проказа ). При седем от останките била установена комбинация от две заболявания, а в една – три наведнъж. Последните останки принадлежали на много млад мъж: той бил диагностициран с хепатит, проказа и парвовироза.
„Корените на зъбите са добре снабдени с кръв през целия живот, така че патогените, които открихме в тях, вероятно са циркулирали в кръвния поток. За да се промени кост в отговор на инфекция, се изисква определено време. Така се случва например при проказата – сравнително бавно прогресираща болест“, отбелязват авторите на работата.
Хепатит В, който бил открит в ДНК, а не в следи по скелетите, обикновено води до възпаление на черния дроб и в редки случаи до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб, но не засяга костите. Парвовирозата и едрата шарка също не оставят следи по скелета.
Вирусът на едра шарка, който учените открили в ранносредновековното немско гробище, е генетично доста различен от едрата шарка на ХХ век. Но той се различава и от най-древния европейски образец от известните досега, намерен в ранносредновековно погребение във Великобритания. Може би разпространението на вирусите е вървяло в две посоки, какъвто е бил случаят с Юстиниановата чума. В този случай различни щамове на едра шарка може да са проникнали във Великобритания и Германия.
Високото ниво на заболеваемост от проказа в селището прави впечатление, тъй като през в VII и VIII век тя все още не е била широко разпространена на север от Алпите. Авторите искат по генома на причинителя на проказата M. Leprae да разберат как е започнала европейската епидемия от това заболяване и как се е развил вирусът през следващите векове.
Защо толкова много хора в тази малка селска общност са страдали от такова разнообразие от болести? Изследователите са стигнали до извода, че може да са се намесили редица фактори, като например изменението на климата през късноантичната малка ледникова епоха (VI – VII век).
В този период средната температура в Северното полукълбо е спаднала с около два градуса, което е довело до масово унищожение на реколтите и глад. Според учените застудяването и гладът са причинили общо отслабване на имунната система на хората. А повишената чувствителност към болести, от своя страна, може да направи възможно преминаването на болестите от животните към хората и адаптирането им като нови гостоприемници.
Освен това болестите могат да се разпространят по-широко в нови популации, а Тъмните векове са точно времето, когато народите в Европа са се смесвали и измествали от местата си от вълната от изток, Великото преселение. Европейските държави от Средновековието едва се формират. Това може да е правдоподобно обяснение за това как патогените са се закрепили в човешките популации и след това са довели до големи пандемични огнища още след няколко века, през Средновековието.
ОЩЕ: Учени прочетоха бележки върху ръкопис от Тъмните векове
