Полярни сияния са можели да бъдат наблюдавани на екватора преди 41 000 години поради нарушения в магнитното поле на Земята. До такъв извод са стигнали учени, които разказват за своите изследвания на конференцията на Американския геофизичен съюз.
Причина е било така нареченото събитие на Лашамп (или екскурзия на Лашамп) – краткотрайно изменение на магнитното поле на Земята в последния ледников период. Тогава магнитното поле на Земята е отслабнало, променило е своя наклон и почти е престанало да пренасочва към полюсите потоците от заредени слънчеви частици.
1300 години са били необходими, за да се върнат силата и наклонът на магнитното поле и в този период полярните сияния може да са стигали до екватора, където в днешно време не се наблюдават, казва Агнит Мухопадхяй от Университета на Мичиган.
Той и колегите му използвали няколко модела и данни за величината на магнитното поле в епохата на събитието на Лашамп, взети от изучаването на лава и седиментни скали. Учените са установили, че независимо че размерът на магнитосферата тогава е намалял до 3,8 земни радиуса, магнитното поле не е изчезнало напълно. В този период магнитните полюси са се изместили към екваториалните ширини и полярните сияния са ги последвали.
Полярните сияния (Aurora) са оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на Земята. Те възникват вследствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето. Обикновено възникват на височина 90–130 км над повърхността на Земята.
Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата дейност. Атмосферата на Слънцето е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения ѝ слой непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър. Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове.
На всеки 11 години дейността на Слънцето достига своя максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период полярните сияния са много живописни. Северното сияние, наричано още Aurora Borealis, буквално преведено от латински означава „Зора на Севера“. В Южното полукълбо полярното сияние се нарича Aurora Australis.