Преди 75 милиона години, по времето, когато динозаврите все още са бродили по Земята, в Антарктида са бушували бурни пожари, показва ново проучване, публикувано в „Сайънс Алерт“.
По време на късната Креда (преди 100 млн. до 66 млн. години), един от най-топлите периоди на Земята, антарктическият остров Джеймс Рос е бил дом на умерена гора от иглолистни, папратови и цъфтящи растения, известни като ангиосперми, както и на множество динозаври.
Но това не е бил истински рай; древни палеопожари са изгорили част от тези гори до основи, оставяйки след себе си остатъци от дървени въглища, които сега учените са събрали и изследвали.
"Това откритие разширява познанията за появата на растителни пожари през Кредата, като показва, че такива епизоди са били по-чести, отколкото се предполагаше досега", казва в изявление водещият изследовател на проучването Флавиана Хорхе де Лима, палеобиолог от Федералния университет на Пернамбуко в Ресифе, Бразилия.
Откритието е първото доказателство за палеоогън на остров Джеймс Рос - част от Антарктическия полуостров, който сега се намира под Южна Америка. Тодобавя доказателства, че спонтанните пожари са били често срещани в Антарктида през Кампанската епоха (преди около 84 до 72 млн. години); през 2015 г. в отделно проучване изследователите документират първите известни доказателства за пожари от епохата на динозаврите в Западна Антарктида, според проучване в списание Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology.
За целите на новата работа международен екип от учени анализира вкаменелости, събрани по време на експедиция през 2015-2016 г. в североизточната част на остров Джеймс Рос. Тези вкаменелости съдържат фрагменти от растения, които приличат на остатъци от дървени въглища, изветрели през последните десетки милиони години.
Фрагментите от дървени въглища били малки - най-големите тънки като хартия парчета били с размери само 19 на 38 милиметра. Но изображения от сканиращ електронен микроскоп разкриват тяхната идентичност: Изследователите откриват, че тези вкаменелости вероятно са изгорели гимносперми от ботаническо семейство иглолистни дървета, наречено Araucariaceae.
Интензивните горски пожари са били чести и широко разпространени през късната Креда, въпреки че повечето доказателства за тези пожари се намират в Северното полукълбо, с няколко документирани случая в Южното полукълбо в днешна Тасмания, Нова Зеландия и Аржентина, казват изследователите.
През късната Креда суперконтинентът Гондвана се разпада, оставяйки места като Антарктида по-изолирани от преди. В този свободен от лед регион е имало много източници на запалване, като удари от мълнии, огнени кълба от падащи метеорити и вулканична дейност, както и запалима растителност и високи нива на кислород, които помагат на пожарите да горят, отбелязват изследователите.
"Антарктида е имала интензивна вулканична дейност, причинена от тектониката през Креда, както се предполага от наличието на фосилни останки в пластове, свързани с падането на пепел", пишат изследователите в проучването. "Вероятно е вулканичната дейност да е разпалила палеодивия пожар, който е създал съобщените тук дървени въглища."
Сега изследователите търсят нови данни за палеопожари на други места в Антарктида.
