Паяжината отдавна се смята за едно от най-удивителните творения в природата. Сега учените от Оксфордския университет са открили още едно нейно уникално свойство. Сплетените мрежи улавят плячката си благодарение на електропроводимо лепило, разпределено по повърхността на нишките.
Изследователите са открили, че електростатичните свойства на лепилото, което покрива паяжината, я карат да улавя всички заредени частици – от прашинки и боклуци до летящи насекоми. Оказало се, че причудливото физично явление кара мрежата на паяжината де се движи в посока на всички прелитащи наблизо обекти, независимо дали те носят положителен, или отрицателен заряд. Известно е, че всичко, което се движи във въздуха, носи със себе си статичен заряд, а паяците го използват, за да хванат плячката си.
Установеният феномен (за първи път за него споменаха учените от Бъркли тази година) може да обясни как паяжината успява да захване дори малки частици от въздуха и защо насекомите толкова лесно попадат в нея.
Според изследователите сега паяжината може да се използва по цял свят за мониторинг на състоянието на околната среда – тънките й нишки активно филтрират замърсяващите вещества от въздуха не по-малко ефективно, отколкото скъпоструващите промишлени датчици.
„Елегантната физика на паяжините ги прави идеални активни филтри за замърсения въздух, включително срещу аерозоли и пестициди – твърди ръководителят на изследването Фриц Воларт, професор от факултета по зоология към Оксфордския университет. – Електрическото притегляне завлича тези частици в мрежите, така че просто е достатъчно да събираме паяжините и да изучаваме нивото на замърсяване на околната среда – например да проверим нивото на пестицидите, способни да навредят на пчелите.“
Което е още по-интересно – само да се погледне формата на паяжината, и може да се определи наличието във въздуха на определени химични вещества. Вече е известно, че паяците започват да плетат съвсем различна мрежа, когато се намират под въздействието на различни препарати – например те създават удивително красиви мрежи под ЛСД и ужасни плетеници, когато получат прилична доза кофеин. По такъв начин само формата на паяжината е способна да разкаже на наблюдателя дали във въздуха се съдържат особени химикали, влияещи на поведението на съществото.
Воларт и д-р Доналд Едмъндсън от физическия факултет са установили, че мрежите, плетени от паяците, може да посочат и слаби локални изкривявания в електричното поле на Земята, тъй като се държат като проводници.
„Практически всички летящи насекоми трябва да усещат електрическите смущения – казва проф. Воларт. – Техните антени встъпват в качеството на електронни датчици, а зарядът на върха им ще се отличава от заряда на цялото тяло на насекомото.“
Но електрическите смущения от паяжините предизвикват много слаби изменения, така че едва ли насекомите успяват да ги усетят, преди капанът да сработи.
