Отдръпващ се алпийски ледник в Швейцария разкри находище от планински кристал и кварц, използвани от мезолитни ловци-събирачи около 8000–7500 и 6000–5800 пр.н.е.
Освен множество фрагменти и ретуширани оръдия археолозите са открили и органични материали: рога от благороден елен и кошута, както и фрагменти от дървесина. Това се съобщава в статия, публикувана в списанието Norwegian Archaeological Review.
Marcel Cornelissen et al. / Norwegian Archaeological Review, 2022
Климатичните изменения са позволили развитието на ледникова археология, в рамките на която учените търсят и изучават артефакти и останки, които дълго време са били съхранявани в ледовете. Тласък за развитието на това научно направление била случайно намерената през 1991 г. ледена мумия Йоци, която лежала в Йоцталските Алпи повече от пет хилядолетия. По-голямата част от находките са направени в топящи се ледени петна, разположени в Алпите, Норвегия, както и в Съединените щати и Канада, където например са открили мумиите на вълче и карибу (северен елен).
Освен това учените смятат, че ледниковата археология е обещаваща за Андите (Девата от Люляйляко, открита на границата на Аржентина и Чили, може да откриете в статията „Неръкотворните мумии“), Хималаите, Нова Зеландия, Киргизстан и Монголия. По-специално в последната неотдавна са открити останките от архари (планински овни) и древни оръжия.
Марсел Корнелисен от Института за алпийски култури съвместно с колеги от Швейцария е изследвал находище на планински кристал, открито в Алпите през 2013 г. от ловеца на кристали Хайнц Инфангер на мястото на отстъпващия ледник Брунифирм. Той открил колекция от фрагменти и два рога на елен, за които съобщил на археолозите.
Marcel Cornelissen et al. / Norwegian Archaeological Review, 2022
През 2017 г. изследователите подбрали около 250 килограма материали, след пресяване на които успели да открият около четири литра артефакти, включително 41 ретуширани предмета. Археолозите извършили нови разкопки през 2020 г., но откритите материали все още са в процес на сортиране и описание. Учените отбелязват, че Инфангер е преместил повечето артефакти, така че събраните предмети се оказали предимно извън контекста.
Типологията на оръдията и отпадъците от кварц и планински кристал позволила на археолозите да датират находките от епохата на мезолита. Така едно от ретушираните остриета им позволило да се предположат, че находището е било използвано около 8000-7500 г. пр.н.е. Радиовъглеродният анализ на органичните материали показал, че древните хора са били на това място и около 6000-5800 г. пр.н.е., тоест в късния мезолит. Изследователите обаче подчертават, че все още не е известно дали ловците-събирачи са идвали на това находище постоянно в продължение на няколко хиляди години, или това са били изолирани епизоди.
На паметника археолозите са открили и няколко органични артефакта. Сред тях бил рог на благороден елен (Cervus elaphus) със следи от възможно износване, който може да е бил използван за извличане на кварцови кристали. Друга находка бил рог на сърна (Capreolus capreolus), който се е разложил при размразяването и не бил проучван подробно. Освен това изследователите открили фрагменти от дървесина от европейски кедров бор (Pinus cembra), датиращи от началото на VI хилядолетие пр.н.е.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Какво откриха изследователите в косите на жертви на инките
