Най-древният от известните на науката накит е открит в полската пещера Стайня. Това е висулка от слонова кост на възраст над 41 500 години. Описанието на находката е публикувано в изданието Scientific Reports.
"Това украшение говори за необичайните творчески способности на живелите тук хора, а също за тяхното умение да боравят с оръдия на труда. Дебелината на висулката е само 3,7 мм, което говори а невероятната ловкост, с която в нея са били направени отворите и орнаментите“, разказва Виолета Новачевска от Вроцлавския университет, един от авторите на статията, цитирана от ТАСС.
Доскоро учените смятаха, че човешката култура, включително абстрактното изобразително изкуство, религия и различни представи за отвъдния свят, са се появили сравнително скоро – чак след като нашите предци преминали към уседнал начин на живот. В последните години тези представи са подлагани на съмнение благодарение на няколко находки в Европа и Азия.
Например учените са открили, че древните жители на Югоизточна Азия са усвоили абстрактното изобразително изкуство още преди 44 000 години, а техните съвременници от Европа още по това време са започнали да извършват нещо подобно на религиозни обреди. Изучаването на разкопки на неандерталци в Ирак и Испания сочат, че това може да е било характерно не само за кроманьонците, но и за измрелите им съседи.
Новачевска и колегите ѝ изяснили, е аналогични особености имало и при тези, които са живели в края на палеолита на територията на съвременна Полша. Учените направили това откритие по време на работа в пещерата Стайня в южната част на страната, на няколко километра от Краков.
В седименти от късния палеолит учените открили два необичайни предмета – висулка от слонова кост и костно шило. Радиовъглеродният анализ показал, че възрастта на артефактите е около 41 500 години. Това прави висулката най-древното от известните на науката ювелирно украшение в Европа. Излиза, че тези артефакти са изработени от първите кроманьонци на Стария континент, а не от неандерталци, които по това време вече били измрели.
Особен интерес според учените представлява висулката. Тя е изработена от тънка костна пластина с дебелина 3,7 мм, дължина и ширина няколко сантиметра. Покрита е с украса от окръжности и линии. Учените смятат, че те образуват диаграма на лунна фаза или табличка за броене. В ъглите на пластината са пробити два малки отвора.
Интересно е, че подобни, но не толкова древни украшения са открити от антрополози и в други региони на Европа. Това говори, че традициите за тяхното изработване може да са се появили спонтанно в края на палеолита едновременно в няколко региона на Европа а не в една нейна точка, като са смятали много антрополози по-рано, заключават Новачевска и колегите ѝ.
