Открит наскоро хормон под названието Fabkin помага за регулиране на метаболизма и играе важна роля в развитието на диабет от 1 и 2 тип, съобщава EurekAlert!. Откритието е на учени от Харвардския университет и е публикувано в престижното издание Nature.
„В продължение на много десетилетия търсим сигнал, който съобщава състоянието на енергийните резерви в адипоцитите (клетки, от които се състои основно мастната тъкан), за да генерира подходящи ендокринни реакции, като производството на инсулин от бета клетките на панкреаса - казва старшият автор на изследването Гьокхан Хотамислигил. - Сега идентифицирахме Fabkin като нов хормон, който контролира тази критична функция чрез много необичаен молекулен механизъм."
Много хормони участват в регулирането на обмена на веществата. Към тях се отнасят например инсулин и лептин. Fabkin се отличава от традиционните хормони по това, че това не е една молекула с един определен рецептор. Той представлява белтъчен комплекс, който се образува, когато белтъкът FABP4 се секретира от мастните клетки и попада в кръвния поток, свързвайки се с ензимите NDPK и ADK.
Експерименти са показали, че Fabkin регулира енергийните сигнали извън клетките. След това тези сигнали действат чрез семейство рецептори, за да контролират функцията на клетките мишени. В случай на диабет Fabkin контролира функцията на бета клетките на панкреаса, които отговарят за изработването на инсулин.
Оказало се, че новооткритият хормон се явява движеща сила за развитието на диабет. Когато изследователите използвали антитела, за да неутрализират Fabkin при мишки, животните не развили това заболяване. А когато антитела били давани да затлъстели мишки, страдащи от диабет, гризачите си възвръщали здравето. По думите на изследователите хормонът вероятно играе аналогична роля и при хората, затова може да бъде потенциална мишена за създаването на лекарства срещу диабет.
„Откриването на Fabkin ни накара да направим крачка назад и да преразгледаме основното си разбиране за това как работят хормоните. Изключително съм развълнувана да намеря нов хормон, но още повече, че видях дългосрочните перспективи от това откритие.“, допълва Кейси Прентис, водещ автор на изследването.
