Поредица от линии, издълбани в скалата в пещера в близост до югоизточния връх на Европа навеждат на мисълта, че неандерталците са били по-умни и креативни, отколкото се смяташе. Те са се отдавали на пещерно изкуство, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Гравюрите в в пещерата Горам в Гибралтар са първият познат пример за неандерталско каменно изкуство, твърди екипът, провел изследванията. Откритието е значимо, тъй като то доказва, че съвременният човек и неговите изчезнали братовчеди са имали обща склонност към абстрактно изразяване.
Проучването анализирало прорезите, направени в скала, която е била покрита със седименти. Археолозите преди това бяха открили находки в Горам, свързани с неандерталската култура в по-горни пластове, което доказва, че гравюрите са от по-стара дата, твърди един от авторите на проучването Клайв Финлейсън.
"Това е последният пирон в ковчега на схващането, че неандерталците са били когнитивно по-низши от съвременния човек", заключава Пол Такън, експерт по скално изкуство от университета "Грифит" в Австралия. Специалистът отбелязва, че за направата на гравюрите са били положени големи усилия, тъй като те са имали ритуални функции и служели за комуникация с другите членове на групата.
Но някои специалисти са на друго мнение. Според тях гибралтарските гравюри са били дело на съвременния човек.
Неандерталците са изчезнали от лицето на Европа преди 41 030 - 43 000 години. А съвременният човек е пристигнал по тези места преди 45 000 - 43 000 години. Тоест двата вида са съжителствали няколко хилядолетия.
Но по мнението на автора на проучването Финлейсън, който е директор на музея в Гибралтар, подобна техника била срещана и при други разкопки на неандерталски обекти, и най-вече в "Дяволската кула", която отстои на километър и половина от пещерата Горам.
