Маратонското бягане може да изглежда като най-добрия спорт за поддържане на форма. Въпреки това то може да се отрази тежко на организма, като може да увреди бъбреците, да разстрои стомаха, да увеличи риска от сърдечна недостатъчност и да предизвика мускулно-скелетни травми. Да не забравяме, че за оригиналния маратонец, древногръцкия войник Фидипид, се твърди, че е паднал мъртъв веднага след като е достигнал целта си. Сега ново проучване показва, че маратонът влияе и на мозъка - кара го да се самоизяжда, за да навакса загубеното по време на бягането гориво.
В изследването, публикувано на 24 март в списание "Nature Metabolism", учените наблюдават спад в ключов биомаркер на миелина (мастна тъкан, която изолира връзките между мозъчните клетки) при маратонците непосредствено след състезанието. Според авторите на изследването това предполага, че мозъкът консумира миелин като източник на енергия при тези екстремни условия.
Снимка: iStock
За щастие на бегачите на дълги разстояния, тези ефекти изглеждат обратими. След като организмът изчерпа запасите си от стандартния източник на енергия - глюкозата или захарта - той се обръща към резервни генератори, като метаболизира мазнините като алтернативен източник на гориво. Мозъкът поглъща 20% от енергията на тялото, което означава, че може бързо да претърпи увреждане, ако източниците на гориво се изчерпят.
Още: Самопрограмиране - как да "излъжем" мозъка си и да сбъднем желанията си
Сканиране на мозъците
Педро Рамос Кабрер - невролог в CIC biomaGUNE, изследователски институт с нестопанска цел в Сан Себастиан, Испания, и съавтор на изследването - разказва пред "Live Science", че той и колегите му са искали да идентифицират резервните източници на енергия на мозъка. Подозирали са, че отговорът може да е мастният миелин. Предишни изследвания при гризачи показват, че мастните киселини, получени при разграждането на миелина, могат да помогнат за увеличаване на оцеляването на клетките в мозъка. Дали тези предклинични открития ще бъдат възпроизведени при хората обаче е оставало загадка. "Трябваше наистина да изчерпим всички източници на енергия на организма, за да докажем това", казва Кабрер пред "Live Science".
Снимка: iStock
Екипът сканира мозъците на 10 бегачи 48 часа преди те да избягат маратон и след това отново два дни, две седмици и два месеца след това. Използвали са ядрено-магнитен резонанс, който може да разкрие наличието на водни молекули, уловени между слоевете миелин.
Сканирането на мозъка показало, че два дни след бягането сигналите от ЯМР в 12 мозъчни области са намалели в сравнение с преди състезанието - в някои случаи с до 28%. Промените в общите нива на миелин в мозъка обаче не са статистически значими, което предполага, че евентуалните промени са били много изолирани в определени области. "Областите, в които видяхме по-значителни промени, бяха тези, свързани с двигателните вериги и центъра за емоционален контрол на мозъка", казва Кабрер. Той предполага, че това отразява умствените и физическите усилия, които мозъкът трябва да поддържа, за да премине през маратона.
За всички бегачи, които се притесняват от този мозъчен канибализъм, има добри новини: След два месеца миелинът на всички бегачи се е възстановил до изходните си нива.
Друго изследване потвърждава всичко
Снимка: iStock
Клаус-Армин Наве, директор на Института за мултидисциплинарни науки "Макс Планк" в Германия, не е участвал в проучването, но също е изследвал как миелинът съхранява енергия, използвайки лабораторни мишки. Наве заяви, че констатациите в статията съвпадат с начина, по който невролозите смятат, че миелинът се поддържа в мозъка. "Миелинът постоянно се създава и разгражда", казва той. "Той е като вана, в която постоянно се налива с вода и постоянно се източва".
Той добавя, че работата на Кабрер представя "много силни доказателства", че след маратон метаболитните нужди на мозъка се увеличават. По този начин горивото, съхранено в миелина, се изчерпва по-бързо от обикновено, което води до свиване на мозъка.
Още: Колин Фарел завърши маратона в Дъблин, бутайки жена в инвалидна количка (ВИДЕО)
Откритията не означават, че бегачите трябва да избягват маратоните заради мозъка си. И Нейв, и Кабрер отбелязват, че малкият размер на изследването означава, че ще е необходима още работа, за да се направят конкретни заключения за въздействието на маратоните върху мозъка. Те добавят, че много ограничените ефекти върху общия миелин също повишават необходимостта от допълнителни изследвания.
Въпреки това тези ефекти могат да носят повишен риск за някои спортисти. Например при хората с амиотрофична латерална склероза (АЛС) метаболитните молекули, които обикновено се произвеждат от миелина, са в недостиг и изследователите смятат, че прекомерните физически упражнения могат потенциално да изострят проблема. "За да се потвърди тази теория, ще са необходими допълнителни изследвания", казва Кабрер.
