По време на строителството на пирамидите в Гиза нивото на водата в Нил е позволявало да се напълни изкуствен резервоар в близост до строителната площадка, така че египтяните да могат да доставят материали от каменоломните директно на строителната площадка.
Това потвърждават учени от Египет, Китай и Франция, които са изследвали дънни седименти, събрани от тях на мястото на вече несъществуващ ръкав на Нил. Изследването е публикувано в списание PNAS.
Alex Boersma / PNAS
Недалече от Кайро се намира комплексът от пирамиди в Гиза, може би най-известният и разпознаваем археологически паметник в света. Този комплекс включва множество обекти, включително древни храмове, Големия Сфинкс, мастаби и други гробници. Но най-голямо внимание от незапомнени времена привличат пирамидите, особено най-голямата от тях – пирамидата на Хуфу (Хеопс), която е единственият паметник от списъка на Седемте чудеса на света, оцелял до наши дни.
Въпреки че пирамидите в Гиза са изследвани доста добре и учените си представят как са построени, се случват истински открития. Така през 2013 г. археолозите откриха огромен архив от папируси от IV династия на Старото царство, който дори описва подробно ежедневието на строителите на пирамидите. Освен това те съобщават как строителният материал е доставен от пристанището в Гиза. Изследвания показват, че в древността е имало изкуствен резервоар непосредствено до строителните площадки – така нареченият басейн Хуфу, който е бил снабдяван с вода благодарение на разливите на един от ръкавите на Нил. Това е позволявало на строителите да приемат лодки, идващи от каменоломните, в непосредствена близост до изграждащия се комплекс.
Hader Sheisha et al. / PNAS, 2022
Екип учени от Египет, Китай и Франция под ръководството на Кристоф Моранж от Колеж дьо Франс са изследвали нивото на водата на Нил през последните осем хиляди години, като се фокусирали върху Ранното и Старото царство. За тези цели те избрали пет дънни седиментни ядра в заливната низина, две от които били избрани за реконструкция на нивото на водата в вече несъществуващ ръкав, който учените нарекли ръкав на Хуфу.
Изследване на прашец в дънните седименти показало, че нивото на водата в ръкава на Хуфу е достигало максимум по време на Африканския влажен период. По време на Ранното царство (около 3000 – 2686 г. пр.н.е.) се е наблюдавало неговото постоянно снижаване. Но в първата половина на Старото царство (около 2686 – 2440 г. пр.н.е.) нивото на водата е оставало доста стабилно, достигайки около 40 процента от нивата на Африканския влажен период. Според учените, когато Египет е бил управляван от фараоните от III – V династия, състоянието на ръкава на Хуфу е позволявало на строителите на пирамидите да транспортират камъни и други материали по вода директно до строителната площадка.
Към края на Старото царство нивото на водата в ръкава е достигнала минималното си ниво. Вероятно същото се е наблюдавало и в основното корито. Учените отбелязват, че е възможно промяната в режима на разливите на Нил да е довела до тежък глад. А това от своя страна може да е станало една от причините за упадъка на държавата и началото на първия преходен период.
Според изследователите през цялата следваща история нивото на водата в ръкава на Хуфу е варирало и е достигнало най-ниското си ниво в края на третия преходен период. То е останало изключително ниско и през Новото царство, както и в епохата на елинизма.
Неотдавна в Египет археолозите откриха руините на храм на Зевс.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Археологът, открил гробницата на Тутанкамон, откраднал съкровища на фараона
