Международният термоядрен експериментален реактор (ITER) е изправен пред проблеми, които с години могат да забавят изпълнението на най-големия проект за чиста енергия в света. Това са думи на изпълнителния директор на организацията, която управлява мегасъоръжението в южната част на Франция.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Първа плазма
Целта на ITER е да докаже възможността за използване на термоядрения синтез като екологичен, безопасен и практически неизчерпаем източник на енергия. Експерименталният реактор трябва да отвори пътя за термоядрени електроцентрали.
Изграждането на токамака. Снимка: ITER
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Съоръжението, което се изгражда във Франция е т.нар. токамак. Във вакуумна камера, чиято форма прилича на геврек, се движи плазма, нагорещена до стотици милиони градуси. Такава температура ще разтопи всеки материал и за да не се случи това, магнитно поле задържа горещото вещество от контакт със стените на камерата.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
За най-ефективното гориво за такива реактори в земни условия се счита смес от деутерий и тритий – изотопи на водорода. Именно тя ще бъде използвана в ITER – но не веднага. Системите на токамака първо ще бъдат тествани цялостно с така наречената първа плазма – водородна. След това, според плана, те постепенно ще получат плазмени разряди с проектни параметри в хелий и деутерий и десет години след първото пускане на съоръжението ще преминат към деутерий-тритий, което ще позволи достигане на проектната мощност на термоядрената реакция.
Срокът за получаване на първата плазма беше отлаган няколко пъти – последно за 2025 г. Сега и този срок е под въпрос.
„Месеци и дори години“
Генералният директор на международната организация ITER Пиетро Барабаски заяви, че са установени два сериозни проблема.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Първо, отклонения от зададените размери на секторите на вакуумната камера. Този ключов елемент от реактора сам по себе си е огромен. Вътрешният обем на камерата е 1400 кубически метра, външният диаметър е 19,4 метра, височината – 11,4, а теглото – около 5200 тона.
Пет сектора се изграждат от ЕС, четири – от Южна Корея. Кой е допуснал грешката, не се уточнява.
Освен това има следи от корозия по топлозащитния екран. Съдейки по всичко, именно за това е говорил Барабаски в края на ноември. Пукнатини в тръбите на охладителната система, възникнали в резултат на заваряването им към корпуса, са открити на вече монтиран сегмент в шахтата на реактора и е невъзможно отстраняването на дефекта на място. Необходимо е или да се разглоби обектът, или да се произведе напълно нова част от топлинния щит.
Пукнатини в охлаждащите тръби на топлинния щит, като тези на снимката тук, с дълбочина 2,2 mm, са открити по цялата им ширина. Снимка: ITER
Барабаски смята, че ремонтът ще отнеме „месеци и дори години“. Той признава, че получаването на първата плазма през 2025 г. е изглеждало „нереалистично“ още преди това. По думите му организацията ще предприеме стъпки, за да ограничи очакваното надхвърляне на разходите. Подобно на много други мегапроекти, ITER хронично не се вмества в сметките. За изграждането на реактора бяха отделени пет милиарда евро, но през годините сумата се учетвори.
Проектът се реализира от целия свят – водещите технологични страни са се ангажирали с разработването и производството на различни елементи от инсталацията. Делът на Европейския съюз е 45%, САЩ, Китай, Русия, Южна Корея, Япония и Индия имат по 9,1%.
Това не само позволява разпределяне на финансовите разходи, но и предоставя на всеки участник достъп до ключови технологии. Сътрудничеството с Русия по този проект продължава въпреки санкциите.
Изграждането на научната инсталация ITER започна през 2010 г. В сърцето на съоръжението се издига комплексът Токамак. Снимка: ITER Organization, април 2022
По-малки експериментални реактори тип токамак вече работят. Също така този месец китайски учени обявиха, че на токамака EAST са успели да създадат по-ефективен режим на удържане на енергията – Super I, който според тях трябва да стане „основен сценарий за работата на ITER“.
В САЩ беше постигнат пробив с друг тип инсталация. През декември в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ беше достигната така наречената точка на запалване в експерименталния реактор NIF – съоръжението за лазерен синтез освободи повече енергия, отколкото беше подадена към мишената от деутерий-тритий. Но според специалисти до икономически рентабилен реактор е все още много далеч: Български учен от "Оксфорд" за термоядрения синтез: Математиката все още не излиза (ВИДЕО).
