От няколко месеца редица страни в света въведоха карантина и хиляди хора живеят в социална изолация. Домашното заточение за много хора е тежко изпитание. Но някои вече знаят прекрасно, що е то изолация и как може да се справим с конфликтите вътре в малката общност. Става въпрос за доброволци, участвали в различни експерименти в рамките на подготовки за космически полети.
Заради изкуствения Марс
Повече от година – от 3 юни 2010 г. до 4 ноември 2011 г., прекараха шестима участници в известния международен експеримент „Марс 500“ в затворено пространство и практически напълно изолирани от света. Проектът беше своеобразна репетиция за полет на Червената планета, който, според учените, би отнел около година и половина.
Експериментът е разделен на три етапа. Първата група прекарва в изолация две седмици, а втората – 105 денонощия. Най-трудно е на шестимата доброволци от третия етап, които издържат 520 денонощия.
На тяхно разположение е неголям комплекс, състоящ се от четири модула, но в действителност те са могли да се придвижват свободно само в три от тях - жилищния с дължина около 20 м, медицинския и склада, съответно, по 12 и 24 м.
Четвъртият модул, предназначен за кацане, е използван по време на експеримента само от трима доброволци, „посетили“ Марс и взели от там почвени образци.
Всеки от участниците имал право да вземе на борда на „космическия кораб“ ограничено количество лични предмети – книги, музика, филми и настолни игри. Но те нямали време да скучаят – за 17 месеца „полет“ доброволците трябвало да направят стотици експерименти, включително за влиянието на дългата изолация върху човешкия организъм.
Както споделят участниците, да се прекара толкова време на заточение не е никак лесно. Особено трудно им е било в началото. По време на „обратния път“ даже играли Counter-Strike, за да свалят напрежението.
Живот до вулкана
Няколко години по-късно подобен експеримент провеждат специалистите от НАСА. На склона на един от угасналите вулкани на Хаваите те построили куполообразен дом с площ 111 квадратни метра, в който няколко отбора от доброволци прекарали в пълна изолация, съответно, 4, 8 и 12 месеца.
Проектът е наречен HI-SEAS (Hawai’i Space Exploration Analog and Simulation) и подобно на „Марс 500“ имитираше полет на земни жители до Червената планета. Участниците в него си приготвяли храна от дълбокозамразени продукти, провеждали планирани научни експерименти и при всяко излизане извън купола обличали неудобни скафандри.
Забранени са били абсолютно всякакви контакти с външния свят. Участниците в експеримента общували единствено с представителите на проекта, които изпълнявали ролята на служители от центъра за управление на полетите. Всички съобщения са били предавани със закъснение от няколко минути, подобно на истински полет на Марс.
Към всеки доброволец е бил закрепен специален датчик, отчитащ нивото на стрес, тона на гласа и разстоянието до останалите хора от екипа. Това позволявало да бъде фиксирана евентуална канфликтна ситуация.
Както отбелязват специалистите от университета на Хавай, проучващи влиянието на продължителната изолация върху поведението и емоционалното състояние на човека, не е било възможно да се избегнат конфликти. Въпреки че всички участници били внимателно подбрани от почти 700 кандидати, от време на време е имало спречквания. Един от най-ефективните начини да се справят със стреса станала виртуалната реалност, която позволявала на доброволците да се пренесат в по-приятна обстановка – на брега на морето или в тропическа гора.
На Луната – само момичета
През 2015 г. в почти пълна изолация били поставени шест рускини – служители на Института по медико-биологични проблеми на академията на науките. В рамките на експеримента „Луна 2015“ те трябвало да прекарат 8 денонощия в наземен комплекс, имитиращ космически кораб, отправил се към Луната.
Пространството било по-малко, отколкото на „Марс 500“, нямало баня, а личната си хигиена дамите трябвало да поддържат с помощта на влажни кърпички.
По време на „полета“ участничките в него трябвало да направят няколко опита, които да изследват влиянието на изолацията върху функционирането на женския организъм.
Оказало се, че един от най-трудните от психологическа гледна точка моменти станало неочакваното удължаване на експеримента с още едно денонощие.
Мястото не достига
Неуспешен беше американският проект „Биосфера 2“ в пустинята Аризона, продължил от 1991 до 1994 г- Изследователите построили модел на затворена екологична система, разделена на 4 блока, сред които сектор с тропическа гора, малък океан с необичаен химически състав, пустиня и савана.
Учените искали да разберат, може ли човек на живее и работи в подобни условия, близки до бъдещите космически селища. Очаквало ги, обаче, пълно разочарование.
Заради екстремното размножаване на микроорганизмите и насекомите вътре в комплекса загинали много видове растения, които трябвало да бъдат използвани за храна. Нивото на кислород паднало до критични нива и авторите на проекта били принудени да доставят вътре в купола кислород и храна.
Самите участници в експеримента – четирима мъже и четири жени, се скарали помежду си. Те се разделили на няколко противоборстващи групи, което поставило на изпитание изследванията.
Първият етап на „Биосфера 2“ трябвало да бъде прекратен предсрочно, а вторият опит за провеждане на експеримента не се реализира поради липса на средства.
Източник: РИА Новости, превод: БГНЕС
Най-опасните играчки по време на изолация
