Преди малко повече от два века, през 1800 г., около един милиард души са наричали Земята свой дом. Само век по-късно броят им се е увеличил с още 600 милиона. Днес на планетата живеят около 8 милиарда население.
Този ръст е неустойчив за нашата екосфера и крие риск от "демографска корекция", която според ново проучване може да настъпи преди края на века, съобщи „Сайънс Алерт“.
Прогнозата е дело на популационния еколог Уилям Рийс от Университета на Британска Колумбия в Канада. Той твърди, че използваме ресурсите на Земята с неустойчиви темпове и че естествените ни склонности като хора затрудняват коригирането на това "напреднало екологично изражение". Резултатът би могъл да бъде някакъв цивилизационен колапс, който да "коригира" световното население, казва Рийс, в най-лошия случай това може да се случи преди края на века. Ще останат само най-богатите и устойчиви общества, предава БГНЕС.
Детайлите
"Хомо сапиенс се е развил така, че да се възпроизвежда експоненциално, да се разширява географски и да консумира всички налични ресурси", пише Рийс в публикуваната си статия. "През по-голямата част от еволюционната история на човечеството на тези експанзионистични тенденции се е противопоставяла отрицателна обратна връзка. Научната революция и използването на изкопаеми горива обаче намалиха много форми на отрицателна обратна връзка, което ни позволи да реализираме пълния си потенциал за експоненциален растеж."
Рийс посочва, че господството ни над планетата ни е накарало да забравим, че все още се ръководим от естествения подбор. Нещо повече, естествената ни склонност към краткосрочно мислене, която ни е служила изключително добре в еволюционното ни минало, продължава да ни принуждава да вземаме колкото се може повече, когато е налично. Това подхранва прекомерното потребление и замърсяването, за което сега е отговорна част от сегашното световно население и което ще се увеличава с увеличаването на финансовата сигурност и броя на населението, твърди Рийс.
Променящият се климат е доказателство за напрежението, на което планетата вече е подложена, но е само малка част от общия проблем на свръхизтощението, твърди Рийс.
Всички тези взаимосвързани проблеми - от потреблението на биомаса до нарушаването на планетарните цикли на хранителните вещества - водят до шестото масово измиране на Земята и рискуват да доведат до хаотичен разпад на основните системи за поддържане на живота на нашата планета. Нещо повече, предлаганите от нас решения, като например преминаването към възобновяеми енергийни източници, всъщност не решават проблема с експоненциалното нарастване на населението и всъщност допълнително допринасят за свръхпотреблението, което го съпътства.
Въпросът е дали подобренията в технологиите - във всичко от борбата с изменението на климата до увеличаването на производството на храни - са в състояние да се справят с нарастващите изисквания, които нашето потребление поставя пред планетата.
Ако иновациите не могат да осигурят решения, недостигът на храна, нестабилността на местообитанията, войните и болестите може да започнат да оказват влияние върху броя на населението, прогнозира това проучване.
"Макар че нито един от основните симптоми на свръхнарастването не може да бъде адекватно адресиран изолирано от останалите, директното справяне със свръхнарастването би намалило всички важни симптоми едновременно", обяснява Рийс.
Друг въпрос, който Рийс изтъква - и той не е първият, който го прави - е, че трябва да сме много по-наясно с опасността, в която се намираме, и да работим върху начини за постигане на по-добър баланс в отношенията ни с планетата.
"В най-добрия от всички възможни светове целият преход може да бъде управляван по начин, който да предотврати ненужното страдание на милиони (милиарди?) хора, но това не се случва - и не може да се случи - в свят, който е сляп за собственото си затруднение", пише Рийс.
ОЩЕ: Демографска криза удря Япония - населението се е стопило със стотици хиляди