Артефакти от древна мистериозна култура са открили археолози в Индия. Това е поредният неизвестен народ, следи от каквито има много по света. Как са живели тези хора, в какво са вярвали и защо са изчезнали, не се знае със сигурност.
Кои са те и откъде са дошли
Редова експедиция на археолози от Австралийския национален университет в индийския щат Асам се превърна в сензация: 65 делви, полувраснали в земята, са открити в гъсти горски гъсталаци. Размерите им са невероятни: някои са високи три метра и с диаметър два метра.
Учените все още не са установили кой е изработил артефактите. По форма и размер те са напълно уникални. Предполага се, че делвите са принадлежали на древния народ Нага, за който се знае малко. Те се заселват в Североизточна Индия в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Но откъде са дошли, е голям въпрос.
Според едно от предположенията – от Тибет. Свещената Рамаяна и други индийски митове споменават мощното царство Нага, процъфтявало в древни времена в подножието на Хималаите. Други смятат, че мистериозното племе е от юг и е роднина на папуасите и полинезийците.
"Има повече материални доказателства в полза на тази версия. Факт е, че намерихме делви, подобни на тези в Лаос и Индонезия. Те бяха пълни с кремирани човешки останки", казва Никълъс Скопал, член на експедицията.
От малкото писмени свидетелства следва, че по този начин Нага са погребвали своите съплеменници. "Търсенето определено ще продължи. Ако ни провърви, ще можем да научим много повече за загадъчния народ", отбелязва ученият.
Изчезнали за миг
Нага не е единственият народ-призрак в региона. Повече от сто години учените разсъждават над мистерията на Мохенджо-Даро.
През 1914 г. археологът Рахалдас Банерджи се отправя да проучи пакистански могили по река Инд. Преди това учените не са идвали тук, а местните дори смятали мястото за прокълнато. Но изследователят е сигурен в успеха. Градът, който открива, наистина става откритието на века.
Оказва се, че в долината на Инд някога е имало истински мегаполиси, способни да се конкурират с Месопотамия и Египет. Мохенджо-Даро, възникнал преди повече от пет хиляди години, е бил поразителен по мащаб. „Три-четириетажни сгради са изградени с печен кирпич. Във всяка къща – баня и тоалетна. Прекрасно обмислена канализационна система. Отпадните води са били отвеждани в специални колектори, всеки от които е бил покрит с прилежно изсечена каменна плоча. Запасите прясна вода са се съхранявали в специални резервоари“, спомня си археологът Джон Маршал, ръководител на британската експедиция.
За първите десет години на изследванията - от 1922 до 1932 г. - са събрани повече от 40 хиляди артефакти: великолепно полирани бронзови статуи, перфектно оформена керамика и много други. Дори теглилки за везни, което говори за централизирана система за търговия.
Но едно обстоятелство озадачило експертите: в града нямало следи от каквито и да било войни и най-важното – нито един човешки скелет. Макар че името на този град от езика синдхи се превежда като „хълм на мъртъвците“.
"Освен това изглеждаше, че всички жители в един ден просто са напуснали домовете си. Какво ги е накарало да направят това, не е ясно", пише Маршал.
Английският археолог Мортимър Уилър предполага през 1953 г., че древната култура е изчезнала поради нашествието на арийски племена от Централна Азия в средата на второто хилядолетие пр.н.е.
Става дума за това, че в покрайнините на града все пак били открити скелетите на 50 души с признаци на насилствена смърт. През 1994 г. обаче било установено, че „травмите“ по черепите са резултат от ерозия. Освен това тези останки се оказали с около хиляда години по-млади от арийското нашествие.
Има и друга хипотеза: градът е загинал от наводнение. Така смятал ръководителят на последната голяма експедиция в Мохенджо-Даро – американският археолог Джордж Дейлс.
Според него в средата на второто хилядолетие нивото на Арабско море рязко се е повишило и в резултат на това е настъпил мощен разлив на река Инд. В резултат на това районът се е оказал негоден за обитаване. И народите масово са мигрирали на югоизток.
Той също така е бил на мнение, че заедно с индийската цивилизация по това време е имало рязък упадък в египетското и шумеро-акадското царство - поради рязкото намаляване на нивото на реката. Но научната общност също не смята тази версия за убедителна.
Храм насред пустинята
Още една главоблъсканица е комплексът Гьобекли тепе в Югоизточна Турция, открит през 60-те години на миналия век. Тогава археолозите помислили, че това е византийски храм. През 1994 г. обаче става ясно, че съоръжението е много по-старо – на повече от 11 хиляди години. То било издигнато от хора, които не са познавали нито земеделието, нито грънчарското колело. Тоест хора от каменната ера.
Комплексът е впечатляващ: състои се от огромни кръгли здания с диаметър до 20 метра. По краищата има Т-образни колони с височина до пет и половина метра. Върху тях са изобразени лъвове, бикове, птици, змии и паяци.
Но що за хора са издигнали това съоръжение? Наоколо не е имало населени места. Специалисти от Университета в Единбург обърнали внимание на една от плочите, където редом до обезглавено човешко тяло са изобразени лешояд и скорпион.
"Компютърният анализ показа, че пред нас е фрагмент от звездното небе: съзвездията са обозначени със символи под формата на животни. Тоест комплексът е бил и обсерватория", казват те.
Освен това на стелата има не просто астрономическа карта, а доказателство за катастрофа – падане на масивен метеорит преди около 13 хиляди години. Това е довело до глобално застудяване и в резултат на това – упадък на неолитната култура.
Все пак учените подчертават: не бива да се бърза със заключенията. В момента са проучени само пет процента от огромния комплекс. И може би тайната на още една непозната цивилизация тепърва ще бъде разкрита.
