Тайните знания, които будисткият монах Джиенжен донесъл в Страната на изгряващото слънце, се смятали за отдавна изгубени. Оказало се, че тайните рецепти се предават от поколение на поколение в едно семейство.
През 743 г. императорът на Япония поканил китайския монах Джиенжен (японската версия на името е Ганджин) да посети островите, за да установи там будизма. Десет години и пет опита били необходими на Джиенжен да пресече Източнокитайско море. Чиновниците в Страната на изгряващото слънце не били във възторг от решението на императора и по всякакъв начин възпрепятствали пътуването.
Понякога се намесвали и природните стихии: корабите попадали в бури и без да достигнат до Япония, обръщали назад. По време на десетгодишното пътуване монахът прихванал инфекция и ослепял, но все пак на 20 декември 753 г. пристигнал в Кагошима. Оттам той се отправил в Нара (където тогава се намирал дворецът на владетеля) и любезно бил приет от императора.
През следващите десет години, до смъртта си, Джиенжен е ключова фигура в прокарването на будизма в Япония: той основава школата Рицу (Рисю), една от шестте ранни будистки школи. Но монахът донесъл на островите не само духовни практики.
Той също така предал своите фармакологични и медицински познания, включително книга, известна като „Тайната рецепта на Джиенжен“. Този труд съдържал информация за 36 билки, всяка от които има различно фармакологично действие, както и рецепти за лечение на различни заболявания.
Това, че монахът е предал на японците ръкописа на своя трактат, е известно от японски текстове. Някои от тях са запазили фрагменти от „Тайната рецепта“. Но самата книга се смятала за изгубена.
Група японски и китайски изследователи решили да разберат какво влияние е оказал този текст върху съвременните методи за билколечение. В процеса на работа те открили, че този текст е публикуван наскоро в Китай – въпреки че издателят не е бил наясно какво точно е публикувал. Резултатите от изследването са представени в статия за списание Compounds.
Учените са установили, че преди Джиенжен да отиде в Япония, той е предал същите рецепти на свой ученик, монах на име Линюн. Ръкописът се съхранявал в семейството на неговите роднини в продължение на 52 поколения.
Въпреки че някои от знанията от „Тайната рецепта“ са загубени, новата публикация съдържа 766 от 1200 оригинални рецепти от текста от VIII век. Любопитно е, че медицинският трактат учи как да се приготвят не само отвари, прахове и мехлеми, но съдържа и рецепти за супи и оризово вино – като общоукрепващи средства.
Джиенжен давал насоки не само за смесването на съставките, но и за правилния им подбор. „От тази книга знаем, че е необходимо да избираме висококачествени лекарствени материали, които са приятни на допир и вкус, да не използваме алтернативни лекарствени материали, да избираме билкови лекарства с правилен произход и сезон. Всяко лекарство трябва да бъде внимателно определено с помощта на очите, носа, облизване с език, докосване с ръце“, пише в книгата.
Когато Джиенжен пристигнал в Япония, той донесъл със себе си различни традиционни съставки от Китай: мускус, агарово дърво, колофон, мастиково дърво и какво ли още не, включително мед и захарна тръстика. Тези и други компоненти залегнали в основата на 36 билкови лекарства, които са в основата на билковата лечебна практика в Япония, известна като кампо.
Тази практика не се счита за чисто народна медицина: тя е доста дълбоко интегрирана в съвременната система на здравеопазване в Япония. Препаратите кампо се предписват заедно със съвременните лекарства и се поемат от японската система за здравеопазване.
