Хората са твърде отскоро на Земята, за да се възползват от времето, когато Антарктида е била обитаема, да не говорим за времето, когато дрейфът на континентите е позволявал да се ходи там. Но хората са посещавали много места, които са намирали за твърде сурови, повдигайки въпроса дали хората са виждали или дори стъпвали на Антарктида преди воденето на записи.
Въпреки че местоположението на Антарктида е било стабилно много по-дълго от другите континенти, то невинаги е било сковано от ледове. През периода креда, когато светът е бил по-топъл, е имало дъждовни гори около нейните брегове; дори дългите зими не са възпирали динозаврите. Тези дни обаче са отминали много преди хората, дори ранните хора като Хомо еректус, да се появят на сцената, пише IFL Science.
ОЩЕ: "Замръзнал във времето свят" е открит под ледовете на Антарктида
Следователно дори по време на междуледникови периоди е малко вероятно която и да е част от Антарктида да е била обитаема без съвременните технологии. Но дори такива топли периоди не биха били оптимални за опит да се колонизира Антарктида. Високите морски равнища по време на междуледникови периоди, предизвикани от частичното топене на Антарктика и Гренландия, биха превърнали водите около континента в още по-голяма бариера, отколкото са днес.
Много хора, които приемат „Пришълецът срещу хищника“ като документален филм, смятат, че високотехнологични древни цивилизации са построили градове под леда, но няма нито едно доказателство в подкрепа на това.
Това обаче не означава, че историята на човешкото взаимодействие с Антарктика започва с европейците. Изключителните постижения на полинезийската навигация, достигаща до толкова далечни места като Нова Зеландия, Хавай и Великденския остров, предполагат, че може би не е било непосилно за тях да намерят много по-голяма, макар и по-негостоприемна земя на юг.
Д-р Присила Уехи от университета в Отаго (Нова Зеландия) ръководи изследване за връзката на маорите с Антарктика. Уехи и съавторите посочват доказателства, че местното население на Нова Зеландия е знаело за съществуването на континента. Китовете играят централна роля в културата на маорите, включително видове, които се хранят край бреговете на Антарктика и мигрират на север, за да се размножават.
Разказите за моряка Хуей Те Рангиора, плавал в далечния Южен океан, вероятно следвайки мигриращи китове, изглежда, датират отпреди около 1400 години. Колко близо до Антарктида е стигнал, не е известно. Въпреки това, за тези води е предадено името Te tai-uka-a-pia – което означава "замръзнал океан", а това означава, че някой е виждал ледени блокове, а може би дори и самата земя.
Много по-близо е от Огнена земя до Антарктическия полуостров, отколкото от Нова Зеландия до Източна Антарктика. Народът яган на острова не се е впускал в епичните пътешествия на полинезийците и доскоро не се е смятало, че са плавали далеч от своите брегове.
Тази гледна точка е поставена под въпрос наскор с представени доказателства, че индианците са посещавали Фолкландските острови и вероятно са останали там за известно време през XIV век. Но има и намеци, че подобни посещения са започнали преди хиляди години.
Тези твърдения не са общоприети, но ако са верни, би било много по-правдоподобно хората да са стъпили на Антарктическия континент много преди европейското изследване. Протокът Дрейк между Южните Шетландски острови и архипелага Огнена земя е широк около 800 километра – по-малко от два пъти разстоянието между Фолклендските острови и континенталната част на Южна Америка. Проходът е известен с трудности, дори по-опасен от Южния Атлантик, но ако хората са пътували до Фолклендските острови, не е невъзможно да са достигнали архипелага приблизително по същото време. Оттам щеше да е сравнително малка стъпка до Антарктическия континент.
ОЩЕ: Коя е най-голямата пустиня в света?
Но няма надеждни свидетелства, че това се е случило. Въпреки че е напълно възможно хората да са знаели за Антарктида преди епохата на откритията и може дори да са стъпили там, доказателствата остават неуловими.
Археологията в Антарктида е сериозна тема, но по-голямата част от нея е фокусирана върху наследството на изследователите от XIX и XX век и тези, които са следвали китовете за по-малко добронамерени цели. Ако предишните посетители са оставили някакви следи, те няма да бъдат лесни за откриване.
