Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кратери с размерите на небостъргач са открити на дъното на Арктика

21 март 2022, 09:50 часа • 2952 прочитания

Гигантски дупки, една от които може да погълне цял квартал с шестетажни сгради, се появяват на дъното на Арктика с топенето на вечната замръзналост, пише Live Science.

Въпреки продължаващото изменение на климата, което води до повишаване на средните температури в Арктика, топенето на вечната замръзналост, изглежда, има друга причина - нагрети, бавно движещи се подземни води.

Арктическата вечна замръзналост на дъното на канадското море Бофорт се е намирала под вода от около 12 000 години, като се започне от края на последния ледников период. Тогава разтопената вода на ледниците е покрила региона. Досега замръзналото морско дъно е било скрито от погледите на учените. Според изследователите тази отдалечена част на Арктика едва наскоро е станала достъпна за изследователите, тъй като изменението на климата води до отстъпване на морския лед.

Нова анимация показва как напредва глобалното затопляне (ВИДЕО)

Когато учените за първи път започнали да провеждат проучвания на морското дъно в региона през 2010 г., те се фокусирали върху ръба на шелфа и наклона в канадското море Бофорт. На около 180 км от брега те забелязали ивица от необичайно пресечена местност с дължина 95 км по морското дъно. Този участък от морското дъно някога е бил краят на вечната замръзналост по време на последния ледников период.

За да разберат как се е развила тази неравност и какво би могло да я причини, учените провели още три изследвания. Снимки от различни периоди показали появата на вдлъбнатини със стръмни и неправилни форми. Според изследователите най-големият кратер има колосалните 225 метра дължина, 95 метра ширина и 28 метра дълбочина.

Според изследователите вероятните причини за започване на този цикъл са бавните климатични промени, свързани с края на последната ледникова епоха. След като потопената вечна замръзналост е започнала да се топи, затоплените подземни води са започнали да се издигат с няколко сантиметра нагоре. Това е довело до по-голямо топене на леда отгоре.

Ускорено топене превръща ледения щит на Гренландия в най-голямата хидроцентрала в света

Тази замръзнала утайка се е разширявала нагоре, образувайки малки конични хълмове, наречени пингос. Те са причината за необичайната грапавина, забелязана от учените.

Изследванията също така показали, че с времето кратерите се разширяват. „Продължаващото разширяване на някои депресии, наблюдавани в многобройни изследвания, показва, че развитието на тези дупки е част от текущи процеси“, пишат изследователите в статия, публикувана в списание PNAS.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес