Старите карти са доста интересни за разглеждане. Дори ако върху тях няма фантомни острови или предупреждения за дракони, еднорози и морски създания, все още има голям шанс да съдържат интересна грешка или две, останали от времето, когато картографирането не е било това, което е днес.
ОЩЕ: „Тук има дракони“. Какво може да се види на древните карти на света?
Остров Калифорния
Изобразяването на Калифорния като остров е една от най-известните картографски грешки в историята, която се повтаря на много карти през XVII и XVIII век въпреки информация от пътешественици, които я опровергават.
Първото споменаване на „Остров Калифорния“ е в романа „Делата на Еспландиан“ от Гарси Родригес де Монталво, публикуван през 1510 г. Възможно е именно това описание да е накарало първите изследователи да направят грешка. През 1533 г. Фортун Хименес, изпратен на проучвателна експедиция от Ернан Кортес, открива южната част на полуострова. Поради липса на знания започва първият кратък период, когато Калифорния е смятана за остров.
ОЩЕ: „Зъбите ми са мечове, ноктите – копия“. Как древните култури са измислили драконите
Калифорния е изобразявана като остров през 1650 г. Johannes Vingboons / Wikipedia / Public Domain
През 1539 г. Кортес изпраща Франсиско де Ульоа на север през Персийския залив и покрай тихоокеанското крайбрежие на Калифорния. Ульоа стига до устието на река Колорадо в края на залива. Това откритие показва, че Калифорния е свързана с континента. Следващата експедиция се изкачва нагоре по реката и потвърждава откритието. Картите, публикувани в Европа след това, показват Калифорния вече като полуостров.
Възродена заблуда
Въпреки това възприемането на Калифорния като остров се възражда в началото на XVII век. Един от факторите може да е откриването на едноименния пролив от Хуан де Фука през 1592 г. Фука е описан като открил голям пролив на 47 градуса северна ширина, вероятно част от Северозападния проход, с голям остров в устието. Въпреки че Калифорнийският залив всъщност завършва много по̀ на юг, на около 31 градуса, откритието става причина за по-нататъшно проучване.
ОЩЕ: Изследователи създадоха демонична карта от фолклорни източници
Изпратена е експедиция под ръководството на губернатора на Санта Фе де Нуево Мексико – Хуан де Оняте. Експедицията тръгва нагоре по река Колорадо през 1604 – 1605 г., след което е съставен официален доклад, в който се посочва, че участниците са видели залива да продължава на северозапад. В резултат на това остров Калифорния отново се появява на картите. Първата известна карта от този период датира от 1622 г. (Амстердам).
Северна Америка според Хюго Аларт, 1685 г. Public Domain
Това изображение става стандарт за много по-късни карти от XVII век и дори през XVIII век. Ранните карти предполагат, че местните испански власти са били наясно с действителните очертания на залива. Въпреки това, разширяването на бреговата линия на остров Калифорния на север направи възможно да се даде приоритет на откриването на Калифорния от Кортес (1533) пред претенциите на Дрейк за Новия Албион (1579).
Оправдани съмнения
Полуостровната същност на Калифорния е възстановена от йезуита и картограф Еусевио Кино. По време на обучението си в Европа той приема идеята за остров, но при пристигането си в Мексико започва да се съмнява. През 1698 – 1706 г. Еусивио Кино прави поредица от сухопътни експедиции от Северна Сонора до околностите на делтата на Колорадо с цел установяване на комуникация между йезуитските мисии в Сонора и на полуострова.
ОЩЕ: Откриха най-старата 3D карта в света в палеолитна пещера близо до Париж
Така Кино се убеждава в съществуването на провлака и йезуитите от XVIII век като цяло споделят възгледите му. Неговият спътник Хуан Матео Манче обаче изразява скептицизъм относно това откритие, така че европейските картографи така и не стигат до консенсус.
Пътят на Хуан Баутиста де Анса до залива Сан Франциско през 1775 – 1776 г. National Park Service / Public Domain
Йезуитски мисионерски изследователи се опитват да разрешат съмненията по този въпрос. Проблемът е окончателно решен едва след експедициите на Хуан Баутиста де Анса през 1775 – 1776 г. Той пътува по суша от Сонора до района на съвременното Сан Франциско.
