Близо до село Байц в германската провинция Бранденбург археологът любител Волфганг Херкт е открил десет златни монети. Херкт обаче едва ли може да се нарече аматьор: той е почетен уредник на Бранденбургската служба за защита на паметниците и Бранденбургския държавен археологически музей. След като съобщил за находката на колегите си, на мястото започнали археологически разкопки.
Оттогава са открити общо 41 монети. Повечето от тях са златни, въпреки че има няколко сребърни и дори медни екземпляри. Монетите имат необичайна чашковидна форма, наричат се още „чаши на дъгата“ - точно като легендата, че има гърне със злато в края на дъгата. Тук обаче започват трудностите.
Известно е, че келтите никога не са живели на територията на съвременната провинция Бранденбург. И съответно келтско злато никога преди не е било намирано там (въпреки че като цяло съкровища от златни монети са били откривани). Това, което е особено интересно: тази находка е второто по големина съкровище от чашовидни монети в историята, а най-голямото е открито във Великобритания, където, разбира се, са живели келтите.
Тракийската писменост е най-старата в света, келтите и галите са тракийски племена
Сравнявайки теглото и размера на монетите с монети от други древни съкровища, специалистите са датирали тяхното сечене в периода 125-30 г. пр.н.е., късножелязната епоха. Изследователите ги свързват с Латенската култура. Тя се съотнася с келтите и е била разпространена в Централна и Южна Европа, както и във Великобритания и Ирландия в V-I в. пр.н.е. (преди началото на мащабните римски завоевания). Към I век пр.н.е. (приблизителното време на сечене на монетите) представители на латенската култура са заемали територията на днешна Англия, Франция, Белгия, Швейцария, Австрия, Южна Германия и Чехия. Но не и земята на Бранденбург: тя останала северно от културната зона.
Съкровището било открито на мястото на ранно германско селище, отнасящо се към Ясторфската култура. Като цяло тя е доста спорна тема в професионалната археологическа общност. Разкопките на свързаните с нея селища и гробища са извършени основно от немски археолози, които са формирали и теоретичните основи.
Така откривателят на ясторфските паметници Густав Швантес считал Ютландия за ядро (според него има и периферия) на тази култура в допълнение към Северна Германия. В германската археология дори се е формирала концепцията за „Ясторфската цивилизация“. Датските колеги на Швантес категорично не се съгласили с подобна постановка на въпроса. В резултат все още няма общо мнение за това, къде е преминавала северната граница на Ясторфската култура. Във всеки случай Бранденбург влиза в нейното ядро.
Снимка: T. Kersting/BLDAM
Една или две келтски монети може да са били случайност, резултат от множество обмени между съседни региони. Но 41 монети най-вероятно показват, че между келтите и местното население са били извършвани големи търговски операции. Следователно откриването на толкова много типични келтски артефакти показва, на първо място, че нямаме добра представа за икономическите връзки между различните региони на Европа през късната желязна епоха. Факт е, че историците винаги предпочитат писмените източници, ако не противоречат на археологическите находки. А историята на Европа в началото на римските завоевания ни е позната главно от свидетелствата на самите римляни.
А тези източници понякога са изненадващи: те забравяли да изброят военните формирования, участвали в една или друга кампания (поне пълководците винаги са посочвани), но не спестявали цветове, за да опишат дивотията, свирепостта и кръвожадността на народите, населяващи земите, които трябва да бъдат завладени.
Ето защо откриването на келтски монети в германски земи е толкова важно: колкото повече археологически (материални) доказателства противоречат на римските източници, толкова по-добре можем да разберем истинската история на Европа преди началото на нашата ера, а не тази, която са написали победителите.
