Въпреки че първият случай на рак е регистриран в Египет през 1600 г. пр.н.е., древногръцкият лекар Хипократ (410 – 360 г. пр.н.е.), наричан баща на медицината, пръв идентифицира и пръв назовава рак болестта, която поразява човечеството до днес.
Хипократ описва няколко вида рак, наричайки ги карцинос, гръцката дума за рак или карцинома (карцином). Думата идва от солиден злокачествен тумор с вени, опънати на всички страни като крака на рак.
ОЩЕ: Как са се лекували хората преди изобретяването на антибиотиците
Концепцията на Хипократ за рака е хуморалната теория, тъй като той вярва, че тялото съдържа четири хумора (телесни течности), а именно кръв, флегма (слюнка), жълта жлъчна течност и черна жлъчна течност. Всеки дисбаланс на тези течности би довел до заболяване и се смятало, че излишъкът от черна жлъчка на определено място и орган причинява рак.
През втори век от н.е. Гален нарича доброкачествените тумори онкос, което произлиза от гръцката дума за тумор, подутина или бучка, като запазва карциносите на Хипократ за злокачествени тумори, пише GreekReporter.
Хуморалната теория за рака е стандартна през Средновековието за повече от 1300 години. През този период аутопсиите са били забранени по религиозни причини, което ограничава познанията за рака. Хуморалното, базирано на теория, лечение остава популярно до XIX век, когато са открити клетките.
Хипократ прави рисунки на видими тумори
Тъй като древногръцката традиция забранявала отварянето на тялото, Хипократ описва и прави рисунки само на видими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основавало на хуморалната теория. Според настроението на пациента лечението се е състояло от диета, кръвопускане и/или лаксативи.
Хипократ вярвал, че ракът е резултат от излишък на черна жлъчка във всяка възможна част от тялото. Ако далакът не успее да изчисти тази жлъчка, пациентът ще развие някакъв вид рак. Той също така идентифицирал като ранни симптоми на рак горчивия вкус в устата, който би бил придружен от загуба на апетит.
Лекарите от онова време описват различни видове рак, включително скрити и явни, придобити и непридобити, както и размери на тумора, вариращи от малки като очна ябълка до големи колкото пъпеш. Древните гърци дори са забелязали наличието на съдово разширение при рак.
Често срещани видове рак в Древна Гърция
Според Гален най-често срещаните видове рак са ракът на матката и гърдата при жените.
Когато изследвали пациента, древногръцките лекари забелязали, че раковият тумор е осезаем и малко твърд на пипане, с неправилна форма, прилепнал към околната тъкан с разширение на вените и хладен като температура. Ракът също причинявал подуване и не бил придружен от треска, докато друг характерен симптом е записан като остра болка и кървене.
Що се отнася до лечението, древногръцките лекари предлагали на пациентите медицински решения и ако не успеели да им помогнат, пристъпвали към отстраняване на тумора с операция. Използвали се билки като асклепия, лишей, аристолохия, драконвоза, еритематозус, ерибуминус, елеварос и други.
ОЩЕ: 5 лекарства, които промениха света (и какво се обърка)
За да се отстрани злокачествената черна жлъчка, се извършвала флеботомия (срязване на вена за пускане на кръв – б.р.) и ако това не се окажело достатъчно, туморът се отстранявал чрез операция, ако е възможно. Следващата стъпка била каутеризация (обгаряне) на околните съдове, за да се спре прекомерният и опасен кръвоизлив.
След операцията пациентът трябвало да следва специална диета и програма от упражнения, за да се почувства по-добре. Въпреки това огромният брой използвани билки и лекарства показва, че древните лекари вече са знаели колко ниски са шансовете за оцеляване на пациенти с рак.
