Как да разберете дали сте застрашени от деменция? Шест въпроса за диагнозата и рисковете

Според учените чака ни нова епидемия – този път от деменция. До средата на века един на всеки четирима души над 85 години ще живее с тази диагноза. Естеството на заболяването все още не е напълно изяснено и няма лечение. Но е напълно възможно да оценим рисковете и да се подготвим.

Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените

Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни

Експертите смятат, че около половината от хората с деменция не получават диагноза навреме дори ако вече имат симптоми. Не познаваме добре това заболяване, страх ни е да чуем диагнозата и да се изправим пред последствията.

От друга страна, се появяват много инициативи за самодиагностика, например на сайтове, в приложения и дори градски мобилни точки. И тук възниква друга опасност: погрешка да откриеш в себе си симптомите на болест, която не съществува.

ТАСС разказва какво трябва да знаете, за да оцените адекватно рисковете.

Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта

Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята

Кога се развива деменцията?

Невролозите разграничават деменция с ранно (преди 65-годишна възраст) и късно начало (65-годишна възраст и по-късно). Например една от първите пациентки на самия Алоис Алцхаймер към момента на появата на симптомите била само на 51 години. Шест месеца преди лечението паметта ѝ се влошила значително, а в характера ѝ се появила плашеща подозрителност. Тя не можела да назове храните, които яде, забравяла имената на хората, които познавала, не можела да събира прости числа.

От носа – в мозъка: как хламидията причинява болест на Алцхаймер

И при двата варианта заболяването се проявява по сходен начин. Но в ранната форма симптомите прогресират бързо (както при въпросната пациентка с Алцхаймер), болестта буквално се стоварва върху човека: страдат говорът, писането, мисленето и координацията на движенията.

При късното начало проблемите се натрупват постепенно. Освен забравянето в поведението се появява разсеяност. Човек губи чувството си за хумор, спонтанността, инициативността. Много „звънчета“ стават очевидни само със задна дата – нито пациентът, нито близките ги забелязват или им придават значение.

Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)

Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души

Възможно ли е да се разбере рискът с генетичен тест?

Средният риск от деменция се оценява на 10%. Но той е четири пъти по-висок, ако някой от роднините е имал такова заболяване, и десет пъти по-висок, ако има повече от два случая. Най-често има семейна история за ранна деменция (въпреки че това не е основният признак). Най-вероятно са виновни гените, които провокират развитието на болестта.

86% от семействата с ранна деменция в три или повече поколения имат мутации в гените APP, PSEN1 или PSEN2. Мутантният ген PSEN1 (пресенелин-1) се среща в 60% от тези семейства. Учените са установили, че тези гени са отговорни за образуването на бета-амилоидния протеин. Натрупването на амилоидни плаки се смята за една от причините за деменция при болестта на Алцхаймер. Тези хора развиват заболяването в почти 100% от случаите.

Но по-често деменцията има полигенен характер. Това означава, че комбинация от гени влошава прогнозата. Например, един от тези гени, APOE, във варианта e4 е свързан с предразположение към късна болест на Алцхаймер. Носителите на този вариант са склонни към повишаване на общия холестерол. Това увеличава риска от исхемична болест на сърцето, диабет и инсулт и в крайна сметка – деменция.

Спрей срещу деменция завърши предклинични изпитания в Япония

"Повечето хора с фамилна анамнеза за заболяването не се нуждаят от молекулярно-генетично тестване – обяснява София Елиашевич, изследовател от Центъра за превантивна медицина на Министерството на здравеопазването на Русия. – Моногенните форми на заболяването са много редки. Известни са само 500 такива семейства. Семейните заболявания невинаги носят наследствен характер – може да се отразят околната среда, работата, храната, начинът на живот като цяло.“

Ако във вашето семейство няколко поколения страдат от деменция, особено с ранна форма, струва си да се консултирате с генетик. По-добре е да започнете с някой от семейството, който вече е диагностициран с болестта, съветва специалистът. Някои признаци на заболяването могат да показват виновния ген, така че трябва да се свържете с геронтолог или невролог.

Имам проблеми с паметта. Това признак за начало на деменция ли е?

Въпреки че хората с деменция са склонни да забравят и объркват факти (най-често неща, които са се случили наскоро), това може да е признак и за други нарушения. Депресията, дефицитът на хранителни вещества, странични ефекти на лекарства и емоционалният стрес могат да причинят подобни симптоми, включително промени в личността и мисленето. Същото важи и за мозъчните тумори.

"Диагностиката на деменция е комплексна задача. За това специалистите използват специални въпросници и тестове, извършва се ядрено-магнитен резонанс на мозъка – казва Елена Ширшова, невролог във Федералния научно-практически център на Федералната медико-биологична агенция на Русия. – Но прогресиращите проблеми с паметта, които не са наблюдавани преди, към които се добавят проблеми с ориентацията в пространството, са причина да се обърнете към лекар, особено ако има подходяща анамнеза – преживян инсулт, хипертония, затлъстяване, черепно-мозъчна травма.“

Мога ли да се проверя за деменция у дома?

Учените са предложили много начини за диагностициране на деменция, но те се използват само от специалисти. От 90-те години на миналия век Монреалската когнитивна оценка се смята за златен стандарт. Това е тест с 30 точки, който отнема средно десет минути за изпълнение. Той оценява вниманието и концентрацията, паметта, езика, визуално-конструктивните умения, абстрактното мислене, броенето и ориентацията.

Например човек трябва да нарисува часовник с циферблат и стрелка, сочеща 2:30. В ранен стадий на заболяването кръгът на циферблата може да е неравен, разстоянието между числата не е еднакво, стрелката може да показва непрвилно време. На късния стадий числата често са произволно подредени и смесени, а стрелките изобщо не съществуват или просто „плуват“ вътре в циферблата.

За оценка на качеството на тестовете се използват два параметъра – чувствителност и специфичност. Първият параметър показва процента "точни попадения": например, при идеална чувствителност от 100 болни той ще открие признаци на заболяването при всичките 100. Вторият параметър показва дела на "фалшивите положителни резултати": при идеална специфичност в група здрави пациенти той няма да покаже признаци на заболяването в нито един.

Изменения като при Алцхаймер открити при починали от COVID пациенти

Монреалският тест се счита за един от най-точните – чувствителността и специфичността на MoCA за определяне на умерено когнитивно увреждане са приблизително 90 и 87% съответно. Следва Кратката скала за оценка на когнитивните функции – тест от 30 въпроса с подобни задачи. Той е почти толкова специфичен, но по-малко чувствителен.

Съществуват и тестове за самодиагностика и въпросници за роднини – ако те подозират началото на когнитивни нарушения при възрастен човек.

„Ако човек има висок риск от болестта на Алцхаймер, самодиагностиката за наличието на признаци трябва да започне от 40-годишна възраст – съветва Анна Корендюхина, гериатричен психиатър и медицински експерт от фондация „Арцрус“. – Трябва да се има предвид, че нито един тест не може да бъде точен, особено без присъствието на специалист. Ето защо, ако имате съмнения, по-добре е да се подложите на диагностика в кабинета на невролога. Само специалист може правилно да оцени резултатите и, ако е необходимо, да се зададат допълнителни въпроси."

Вярно ли е, че деменцията може да се предскаже с кръвен тест?

Когато се появят симптомите на деменция, мозъкът вече е сериозно увреден. Но признаците за натрупване на тези увреждания в организма се появяват по-рано. Тези признаци (биомаркери, тоест биологични „белези“) включват специфични протеини, които се натрупват в организма на болните.

През 2021 г. шведски учени експериментално потвърдили, че повишаването на нивото на протеина p-tau181 и леките вериги на неврофиламентите са свързани с развитието на когнитивно увреждане и дегенерация в областите на мозъка, които обикновено са засегнати от болестта на Алцхаймер. Нивото на p-tau181 е специфично за заболяването. Тестът открива повишаване на нивата на протеина три до четири години преди появата на симптомите.

Друг диагностичен панел, тестван от немски учени през 2019 г., също търси тау-протеина и се провежда на два етапа. Първо се прави кръвен анализ, а след това, в случай на положителен резултат, се взема и гръбначномозъчна течност. Според учените тестът на две нива намалява броя на фалшивите положителни резултати до 3 от 100. В същото време в някои случаи признаците на заболяването били открити осем години преди появата на симптомите.

Медици назоваха ранните признаци на деменция при 40-годишните

През януари 2022 г. американската агенция FDA присъди на теста AlzoSure Predict статус "пробив в терапията". Според изследванията той позволява да се предскаже заболяването до шест години преди поставянето на клинична диагноза. Като биомаркер той използва протеина P53, който участва в развитието на заболяването и други неврокогнитивни нарушения. Тестът се справил по-добре от другите в прогнозирането на времето на поява на симптомите, а допълнителното му предимство било, че за анализ е необходима само кръв.

Какво можем да направим, за да намалим риска?

През 2019 г. Комисията за оценка на риска от деменция на списание The Lancet определи три главни рискови фактора – висок индекс на телесна маса (ИТМ), тоест съотношението на теглото на човек към неговия ръст; високо ниво на глюкоза в кръвната плазма (това е признак на възможен диабет); пушене.

През 2020 г. учени от Лондонския университетски колеж описаха 12 променливи фактора, които заедно представляват 40% от случаите на деменция в световен мащаб. Някои от тях са отдавна известни и очевидни: злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, заседнал начин на живот, диагностициран диабет, наранявания на главата. Но други могат да повдигнат въпроси: Как деменцията е свързана с нарушенията на слуха, депресията, замърсяването на въздуха, социалната изолация и дори ниските нива на образование?

Учените смятат, че загубата на слуха може да повлияе на риска от деменция по няколко начина. Първо, липсата на сензорна информация може да доведе до постепенна атрофия на невроните. Изследванията показват, че възрастните хора със загуба на слух имат по-малко сиво вещество в частта на мозъка, която приема и обработва звуци. Освен това загубата на слуха води до социална изолация.

Може би кафето ще е решението за превенция на деменцията

Разбира се, изолацията. Анализ на редица научни статии е установил, че самотата при възрастните хора е свързана с 50-60 процента повишен риск от деменция. Самотният човек се движи по-малко, има по-малко интелектуална активност, може да се появи депресия. Що се отнася до депресията, през 2019 г. учени от университета в Съсекс стигнали до заключението, че колкото повече депресивни епизоди има човек в зряла възраст, толкова по-висок е рискът от когнитивно увреждане – и от деменция също.

Сложната връзка между деменцията и замърсяването на въздуха. Многогодишно проучване на Лондонския университет е установило, че хората, живеещи в райони с високи нива на азотен диоксид във въздуха, са изложени на по-голям риск от деменция. Същото важи и за частиците от отработените газове и продуктите от горенето на въглища. И все пак въздействието на замърсяването на въздуха не е сравнимо с рисковете от тютюнопушенето и малката подвижност, които представляват до една трета от всички случаи.

Що се отнася до образованието, тук връзката също е непряка и повече се отнася за социалния статус. Семействата, на които им е трудно да осигурят пълноценно образование на децата си, обикновено имат по-ниски доходи, хранят се по-зле, живеят в по-замърсени райони и техните членове по-често злоупотребат с тютюнев дим и алкохол.

Авторите на статията от 2020 г. предлагат следните препоръки за предотвратяване на деменция:

• поддържайте систолно кръвно налягане на ниво 130 мм живачен стълб или по-ниско в средата на живота, започвайки от около 40-годишна възраст;
• използвайте слухови апарати при загуба на слуха и намалете риска от загуба на слух, като предпазвате ушите от високи нива на шум;
• намалете излагането на замърсяване на въздуха и тютюнев дим в околната среда;
• избягвайте наранявания на главата, което включва избягване на рискови дейности и транспорт;
• консумирайте не повече от 210 мл чист алкохол на седмица;
• откажете цигарите;
• осигурете на всички деца основно и средно образование;
• водете активен начин на живот до зряла възраст и при възможност дори в по-късна възраст;
• намалете риска от затлъстяване и диабет.