Мълниите традиционно се явяват оръжие на боговете, но през 1967 г. ЦРУ си задавало въпроса могат ли те също да призовават мълнии от небесата по желание.
Документи, открити в архивите на централата на Централното разузнавателно управление в Лангли, сочат, че военните специалисти на ведомството са обсъждали възможността за унищожаване на вражески цели или самия враг с помощта на мълнии, пише ORDO News.
"Оръжието на Зевс"
През 1967 г. учен метеоролог, чието име остава засекретено и до днес, предлага на ръководството на ЦРУ своята концепция за управляема мълния, която може да се използва като оръжие. Това практически напълно би изключило възможността за разкриване на тези, които го използват. Разсекретени материали на американското разузнаване говорят, че агенцията е приела тази идея доста сериозно.
Концепцията за управляема мълния се основава на наблюдението, че мълнията следва пътя на йонизирания въздух, известен като стъпков лидер. След като водещият удар достигне земята и създаде верига, се образува мълния и протича ток, обикновено около 300 милиона волта при 30 000 ампера, обяснява Forbes.
Според учения изкуствени лидери биха могли да „предизвикват разряди когато и където искаме“. Изкуственият лидер би представлявал проводник с диаметър няколко хилядни от сантиметъра и дължина няколко километра.
Такъв проводник обаче можело да се използва само при определени условия: обектът, подлежащ на унищожение, трябвало да се намира в епицентъра на гръмотевична буря, в която със самолет се доставя намотка с проводник и след това се спуска с парашут. Според замисъла размотаната жица трябвало да увлече мощен разряд мълния с мощност от около 30 000 ампера и да порази целта, без да предизвиква подозрение у врага.
Това "оръжие на Зевс" несъмнено имало заслуги. Първо, то било евтино: мълнията се "издава" от гръмотевична буря безплатно. Второ, удар от мълния не оставя следи след себе си като гилзи, части от ракети или други доказателства за участието на правителството.
Експерименти с климатични оръжия
Може би през 1967 г. този план не е изглеждал толкова налудничав: по това време във Виетнам военновъздушните сили на САЩ провеждали експериментална операция „Попай“, опитвайки се да повлияят на времето с климатични оръжия. Тя се провеждала през дъждовния сезон от март до ноември. Същността на операцията била да се повлияе активно на облаците: в дъждовните облаци бил разпръскван сребърен йодид, което водело до обилни валежи. В резултат количеството им се увеличавало три пъти. Това довело до наводняване на оризовите полета, както и до нарушаване на пътя на Хо Ши Мин, по който виетнамските партизани се снабдявали с оръжия и оборудване.
Освен това ЦРУ се занимавало с психологически операции, призоваващи свръхестественото, такива като плана да се убедят кубинците, че Второто пришествие е неизбежно, чрез тайно изплуване на подводница и изстрелване на сигнални ракети над Хавана.
Интересното е, че Управлението за напреднали изследователски проекти на Министерството на отбраната (DARPA) по-късно експериментирало със задействана мълния и стигнало много по-далеч с проекта Nimbus, създавайки единствения специализиран център за изследване на мълнии на открито в САЩ. Акцентът обаче бил върху фундаменталните научни изследвания и предотвратяването на удари от мълнии. По ирония на съдбата, най-новият самолет на ВВС на САЩ – F-35 Lightning II – се оказал особено уязвим на такива удари.
„Те твърдяха, че не се интересуват от използването на мълниите като оръжие – казва Мартин Уман, професор от Университета на Флорида, след като DARPA прекратила финансирането на програмата. – Ако зад нашите изследвания са стояли генерали, ние не сме знаели за това.“
Недостатъци на концепцията
Угасването на интереса към концепцията за управляема мълния е съвсем разбираемо. Колкото и примамливо да изглежда използването на подобно климатично оръжие, конкретно приложението на мълния има сериозни проблеми, поради което идеята била изоставена от ЦРУ.
Първо, за да "работи" мълнията, е необходимо да се изчака гръмотевична буря, и второ, за да бъде ефектът от разряда максимален, изкуственият проводник трябва да е в непосредствена близост до целта, което е също не е лесно за постигане.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Повелителят на мълниите, който доброволно се обрече на самота
