Необичайно погребение на жена от древна Сардиния разкрива, че тя може да е починала от падане по време на епилептичен припадък. Това странно погребение на млада жена с лицето надолу, която вероятно е имала забит пирон в черепа си преди повече от 2000 години, може да е резултат от древни вярвания за епилепсия, според ново изследване.
Още: Най-старите доказателства за замърсяване с олово идват от Древна Гърция
Още: Използването на конец за зъби може да намали риска от инсулт
Погребването с лицето надолу може да означава, че индивидът е страдал от заболяване, докато необичайна дупка във формата на пирон в черепа на жената може да е вид предпазно средство, което се стреми да предотврати разпространението на епилепсията сред други хора – медицинско убеждение по онова време, според изследване, публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports.
Сега е известно, че епилепсията е мозъчно състояние, което не може да се предаде на други хора, но по времето, когато тази жена е починала, се е смятало „че болестта, която е убила човека в гроба, може да бъде проблем за цялата общност“, казва съавторът на изследването Дарио д'Орландо, археолог и историк в университета на Каляри в Сардиния.
Още: Ужасяващо древно жертвоприношение на бременна жена е открито в Еквадор
Още: Учени бързат да разкрият тайните на древни цивилизации, озовали се под водата
A. M. Costa
Необичайното погребение е открито в гробница в некропола на Монте Луна, хълм, разположен на около 30 километра северно от Каляри в южната част на Сардиния. Гробището е използвано за първи път от пуните след VI век пр.н.е. и продължило да се използва до II век пр.н.е.
Още: Какви са изненадващите ползи на сълзите за здравето
Още: Учени откриха шест пъти по-голяма от Земята планета, подходяща ли е за живот?
Пуническият некропол
Некрополът Монте Луна е разкопан през 70-те години на миналия век, а последното изследване се основава на снимки на гробницата и ново изследване на скелета на жената.
Керамиката в гробницата предполага, че тя е трета погребана през последното десетилетие на века пр.н.е. или първите десетилетия на втори век пр.н.е. – време, когато Сардиния, център на пуническа или финикийска култура в продължение на стотици години, попада под римско управление след края на Първата пуническа война срещу Картаген, която се провежда от 264 г. пр.н.е. до 241 пр.н.е.
Още: Погребани континенти: Древни мегаострови са открити дълбоко под земната повърхност
Още: Доказано: Самотните жени са по-щастливи от самотните мъже
Анализ на скелета на младата жена – въз основа на таза, зъбите и други кости – е потвърдил по-ранната оценка, че тя е била на възраст между 18 и 22 години, когато е починала. Освен това било установено, че тя е получила травма на черепа малко преди или около времето, когато е починала. Археолозите открили доказателства за два вида травми: травма от тъпа сила, която може да е настъпила при случайно падане – вероятно по време на епилептичен припадък – и нараняване с остра сила под формата на квадратна дупка в черепа ѝ, съответстваща на удар от древен римски пирон; такива пирони са открити на няколко археологически обекта в Сардиния.
Според Д'Орландо нараняването от пирон може да е било нанесено след смъртта на жената, за да се предотврати предполагаемото „заразяване“ с нейната епилепсия, пише Live Science.
Вярванията в древна Сардиния
Подобно лечение може да се основава на гръцкото вярване, че определени заболявания са причинени от „миазма“ – лош въздух – който бил известен в цялото Средиземноморие по това време, казва Д'Орландо.
Същото предпазно средство е описано през I век от н.е. от римския генерал и естествен историк Гай Плиний Секунд – известен като Плиний Стари – който препоръчва заковаване на части от тялото след смърт от епилептични припадъци, за да се предотврати разпространението на състоянието, съобщават авторите.
Д'Орландо предполага, че тази практика на заковаване на черепа и може би необичайното погребение на жената с лицето надолу може да се обясни с въвеждането на нови римски идеи, които са силно повлияни от древногръцките идеи, в селските райони на Сардиния.
Но според Питър ван Домелен, археолог от университета Браун, културата в Сардиния остава твърдо пуническа въпреки римското управление.
„От културна гледна точка и особено на селски места като тук, островът остава пунически – казва той. – Няма причина да търсим съответствия в римския свят – това, което хората са правели, е било изцяло ръководено от пуническите традиции.“
Ван Домелен не е чувал за подобни погребения в Сардиния, но по думите му това „е интересно“. „Съвпада с по-широк модел, който можете да видите по света и в различните култури.“
