Дълго време се смяташе, че Омир е професионален разказвач, автор на епични поеми. Включително емблематични произведения на европейската литература: „Одисея“ и „Илиада“.
Но когато изследователите започнали да анализират отблизо живота и творчеството на предполагаемия Омир, възникнали много въпроси. Учените не само се усъмнили, че той е автор на приписваните му произведения, но и не могли еднозначно да решат дали такъв човек е съществувал.
Омир и неговият водач. William-Adolphe Bouguereau, 1874 / Public Domain
Невъзможно е да се определи ясно къде и кога е живял Омир. В едни източници се сочат XIII-XII в. пр.н.е., в други - IX-VIII в. Тоест разликата е повече от 500 години. А най-известните му произведения - "Одисея" и "Илиада", са записани след смъртта му. В същото време най-вероятно те не са имали конкретен автор, а се предавали от уста на уста и всеки разказвач внасял нещо свое в текста.
И така възникнал „Омировият въпрос“, който учените все още не могат да разгадаят. Значителна част от изследователите се съмняват, че Омир някога е съществувал.
Ликург
От древни времена се смята, че държавните и обществени основи на Спарта са положени от нейния легендарен владетел Ликург. Твърди се, че политическото устройство е негово дело и той е съставил устно провъзгласената „спартанска конституция“. Според Плутарх Ликург е донесъл и поемите на Омир в Спарта.
Ликург от Спарта. Merry-Joseph Blondel / Public Domain
Действително не е сигурно дали е съществувало лицето Ликург, възможно е „Ликургос“ да е епитет на бог Аполон, защото той също бил толкова почитан в Спарта, както и че една по-късна легенда трансформира този аспект на бога в мъдър човешки законодател. Като символичен основател на спартанската държава той бил смятан за инициатор на много от нейните социални и политически институциии.
Времето на Ликург е дадено от древните и съвременни авторитети като Х–IX в. пр.н.е. Някои учени смятат, че най-правдоподобната дата е посочена от Тукидид, който казва, че по негово време спартанската конституция е на повече от четиристотин години; това би означавало дата за Ликург, или поне за реформите, които са му приписани през последната четвърт на IX в. пр.н.е.
Впрочем има и противоположна гледна точка. Някои историци смятат, че Ликург е реален човек, спасил Спарта в труден за нея момент. През VII век пр.н.е. илотите - подвластното население на древна Спарта - въстанали. Може би именно Ликург е потушил бунта и се решил на сериозни политически трансформации, които отбелязали името му в историята.
Крал Артур
Разбира се, лидерът на обществото на рицарите на Кръглата маса, женен за Гуиневир и извадил меча Екскалибур от камъка, се смята за легендарна фигура. Но може би един от лидерите или военачалниците на келтите е станал исторически прототип на митичния крал.
Кога е роден Христос, реален ли е крал Артур? Неразгаданите исторически мистерии
Реалността на някои от събитията, свързани с крал Артур, е извън съмнение сред историците. Известно е, че келтите, живели през VI век от н.е. на Британския остров, се борели срещу нашествието на германските племена на саксонците и удържали няколко победи. Включително битката при Бадон - това е само един от триумфите, които се приписват на Артур.
Битката при Бадон. George Wooliscroft Rhead and Louis Rhead / Public Domain
Няма обаче други потвърждения за съществуването на крал Артур. Документи от VI век, включително тези, които описват битката при Бадон, не споменават героя. Първите сведения за конфронтацията между краля и саксонците са открити в „Анали на Камбрия“ и „История на британците“, съставени най-малко 300 години след самите събития. Но доверието към тези източници не е голямо - не е ясно откъде авторите са взели информацията.
Като персонаж Артур станал популярен чак през XII век, когато Джефри от Монмут написал „Историята на британските крале“. Затова отъждествяването на крал Артур с конкретен човек все още не е възможно.
Рагнар Лодброк
Смята се, че легендарният Рагнар, по прозвище Кожените гащи (Лодброк) е живял през IX век. Викингът изършил набези в Британия и Париж, получил земя във Францияя, но бил измъчван и хвърлен в яма с отровни змии от краля на Нортумбрия Ела II.
За първи път Рагнар се споменава в саги, които се появяват само два века след предполагаемото му време на съществуване, а самите източници си противоречат. И така, според различните записи, Рагнар успял да воюва с Карл Велики, с внука му Карл Плешиви и с крал Ела II. Между първото и последното събитие трябва да са минали около 50 години.
Самите саги, които разказват за подвизите на Рагнар, са пълни с легенди и фантастични подробности. Викингът се борел с гигантски змии, правел заклинания и носел магически амулети.
Рагнар Лодброк. Hugo Hamilton, 1830 / Public Domain
Разбира се, определени събития, свързани с Рагнар, наистина са се случили. Например викингите наистина получили земя от краля на Франция през 841 г. и нападнали Париж през 845-а. Но историците смятат, че тези кампании са били водени от различни хора. Така че най-вероятно Рагнар е събирателен образ, на когото се приписват делата на различни хора.
Но някои от предполагаемите синове на Рагнар - Ивар Безкостни, Уба, Халфдан се считат за истински исторически личности. Тяхното съществуване се потвърждава от множество източници. Според англосаксонските хроники това трио е начело на скандинавската инвазия в Източна Англия през 865 г. Но историците не могат еднозначно да кажат дали са били деца на Лотброк, или не. Проблемът е същият - не е ясно дали може да се вярва на сагите.
Робин Худ
Според легендата Робин Худ е човек с висок произход, живял със своите съратници в околностите на Шерууд. Той ухажвал красивата лейди Мариан, виртуозно стрелял с лък, ограбвал богатите и раздавал на бедните. Благородният разбойник дори има издигнат паметник в Нотингам.
Но средновековните балади разказват съвсем различна история. В тях практически не се споменава Шеруудската гора. Няма и флирт с благородни дами - Робин в ранните балади е йомен, дребен земевладелец.
Легендите от XIV-XV век са пълни с кървави подробности. Например Робин Худ ранява шерифа със стрела, прерязва му гърлото и продължава да намушква тялото му с нож. Убит бил не само монахът, който отивал да предаде Робин на краля, но и неговият невинен слуга.
Робин Худ и Гай от Гизбърн, дърворезба. Thomas Bewick, 1832 / Public Domain
Именно подобни мрачни истории станали популярни през XIV–XV век. С времето името Робин Худ става нарицателно и името започнали да използват всякакви английски престъпници. Историкът и архивист Джоузеф Хънтър е открил много подобни примери в английската история. Регистрите на Йоркшир от 1226 г. споменават "беглеца" Робин Худ, чиято собственост трябвало да бъде отчуждена. Източник от 1262 г. съобщава за Уилям Робеход, „член на банда разбойници“ в Бъркшир. А документ от 1354 г. – за Робин Худ, който е в затвора и чака съдебен процес.
Малко вероятно е сред тези хора и други негодници да се е промъкнал благородният разбойник от Шеруудската гора. А Робин Худ, какъвто си го представя съвременният човек, не е съществувал дори в средновековните истории.
