Ако сте преболедували COVID-19 от патоген, който е различен от т.нар. бразилски вариант (P.1), реакцията на имунната ви система за защита от заразяване с P.1. ще е между 54% и 79% по сила спрямо реакцията, ако ви атакува друг патоген на коронавируса. Това сочи ново изследване, публикувано в списание Science.
Проучването е направено с цел по-добро разбиране защо в бразилския град Манаус имаше силна втора вълна на COVID-19, след като през миналата година той преживя бум на болестта и серологични изследвания сочеха, че 67% от населението там се е сблъскало с вируса. Явно обаче това се оказа недостатъчно за изграждане на ефективен колективен имунитет при появата на новия вариант P.1, който за пръв път е засечен в средата на ноември, 2020 година. А само 3-4 седмици по-късно в Манаус вече има пик на разболели се заради този вариант на вируса.
Според заключенията на изследването, P.1 е между 1,7 и 2,4 пъти по-заразен от т.нар. оригинален „ухански” вариант на коронавируса. Той се характеризира с клъстер от 17 мутации (обяснението от Бразилия как е станала толкова бърза еволюция съвпада с ТОВА - вирусът мутира по-бързо в организми със силно компроментирана имунна система, например болни от СПИН), най-важните от които са в S-протеина - K417T, E484K (наричана Ерик, която намалява ефекта от антителата срещу вируса) и N501Y (наричана Нели, която позволява на вируса да се закрепи по-здраво към човешките клетки с ACE2 рецептори, които са своеобразният вход за вируса в тялото ни) – всичките са налични и при южноафриканския вариант на коронавируса B.1.351 и уникалното е, че възникват независимо в различни точки на света. Всички те помагат на вируса да стане по-заразен и по-прилепчив.
Проучването обаче не може да установи дали бразилският вариант на коронавируса се характеризира с по-голям вирусен товар или с по-дълго протичане на инфекцията. Именно отговорът на въпроса за механизмите на разпространение е толкова важен, за да стане ясно как P.1 успява да предизвика втора вълна, при положение, че явно има кръстосан имунитет срещу него. Изследователите са категорични, че не може обяснението да се крие в спадащи с времето антитела в организма на прекаралите по-рано COVID-19. Те призовават за по-добра организация в секвенирането на проби на вируса, за да може да се изследва по-бързо доколко той може да избяга на съществуващите ваксини.
