Когато Везувий унищожава град Помпей, Италия, през 79 г., гореща пепел засипва телата на много жертви и за няколко минути се охлажда и втвърдява около тях. През вековете телата се разлагат, оставяйки кости и празно пространство в пепелта.
В продължение на повече от 150 години работниците, откриващи тези празнини, изсипват гипс в празните пространства, за да образуват зловещи отливки, съдържащи скелетни останки. Отливките – общо повече от 80 – се превръщат в едни от най-разпознаваемите артефакти от Помпей. Поколения археолози са гадали за самоличността на хората в усуканите, измъчени форми и как са били свързани.
Сега резултатите от ДНК от Помпей, публикувани в Current Biology, принуждават археолозите да преосмислят много от своите дългогодишни предположения. Например изследователите отдавна смятат, че сгушените форми на двама възрастни и две малки деца, намерени заедно в едно от най-луксозните жилища на Помпей, са майка, баща и техните деца. Златна гривна с тегло половин килограм на китката на възрастен с дете в скута подсилваше идеята, че един възрастен е богата гувернантка, пише Science.
Секвенирана ДНК – първата от скелети в отливките – сега разказва различни истории. Възрастните и децата в „Къщата на златната гривна“ например всички били от мъжки пол – и не били биологично свързани.
А тази красива златна гривна, украсяваща това, което учените сега знаят, че е мъжка китка? Вместо прозорец към римската мода, може просто да е била най-ценното нещо в къщата. „Може да не ни каже нищо за ролите на половете или декоративните модели, но какво правите при природно бедствие и какво грабвате първо“, казва Стивън Тък, археолог от университета в Маями, който не е участвал в работата.
Изследването е част от по-голям проект за проучване на скелетните останки на хора в Помпей. Друга група изследователи получили ДНК от два скелета на мястото през 2022 г., но това е първият път, когато учени успяват да извлекат генетичен материал от останки, запазени от гипсови отливки.
Откриха спирка с отливките на жертвите на Везувий в Помпей
Последните рентгенови лъчи и компютърна томография показват, че докато телата се разлагат в джобовете от пепел, костите се смесват, след което отново се смесват от процеса на отливане. По-късните опити за стабилизиране на отливките често повреждат костите и оставят някои от тях открити. И все пак подобни пренареждания оставили някои кости близо до повърхността, където изследователите, работещи в тясно сътрудничество с консерваторите в Помпей, можели относително лесно да вземат проби.
„Трябваше да разчитаме на това, което успяхме да достигнем, без да повредим допълнително отливките“, обяснява съавторът Алиса Митник, археогенетик в Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология. От 14-те гипсови отливки, които екипът взел, от шест била извлечена ДНК.
От генетичните данни на тези индивиди изследователите възстановили достатъчно подробности, за да преобърнат предишните истории за отливките. Например, на няколко пресечки от „Къщата на златната гривна“, в сграда, известна като „Къщата на Криптопортика“, изследователите са открили двама възрастни, които се стискат един друг в последните си моменти.
Изследователите смятали, че обречените са сестри, любовна двойка или майка и дъщеря. Но ДНК тестът показал, че по-малкият „любовник“ е мъж и двойката не са роднини по майчина линия. (Изследователите не успели да получат достатъчно ДНК от единия скелет, за да определят пола му.)
ДНК също разкрила черти като цвят на очите и косата и дори дълбоко потекло. Резултатите показали, че някои хора в Помпей са запазили връзки с по-ранни популации, живеещи в Централна Италия, но основно произхождащи от Източното Средиземноморие и Анадола. Смесицата беше подобна на тази, която генетиците открили в скелетите на хора, погребани в самия Рим от същия период.
Отделните резултати са ценни прозрения за това как е функционирало римското общество. Въпреки че мъжете и момчетата в „Къщата на златната гривна“ не са генетично свързани, те вероятно не са били непознати. Латинската дума familia е по-обширна от нашето „семейство“. Във време, когато смъртността била висока както за деца, така и за възрастни, осиновяването било нещо обичайно. „Има поговорка, че семейството не завършва с кръв и това е особено вярно за римляните“, казва Тък.
Жертви за богинята Изида са открити в Помпей
Дори ако четиримата, които са загинали заедно в къщата, не са се познавали, не е изненада, ако са се потърсили и са си дали утеха в този катаклизъм момент. „Може да е естествено да се опитате да помогнете на малко дете, което плаче и е ужасено, дори и да не го познавате“, казва Алиса Митник. „ДНК показва, че най-очевидният и интуитивен сценарий за нас невинаги е това, което важи за живия опит на тези хора.“
