Изгубеното злато на якобитите, заровено някъде в Шотландия, вълнува учени и иманяри от години. Последни изследвания на шотландския историк Ашли Коуи сочат четири потенциални места, където е било скрито съкровището.
В историята на Шотландия малко истории пленяват въображението така, както мистерията за изгубеното якобитско злато. От 1745 г., когато принц Чарлз Едуард Стюарт, наричан Хубавият принц Чарли, се опитва да заеме троновете на Шотландия, Англия и Ирландия, сагата се разгръща с интриги и противоречия, пише Ancient Origins.
По това време Испания и Рим обещават да осигурят значителна финансова подкрепа за якобитската кауза – 400 000 ливри на месец. Проблемът е доставянето на тези средства на бунтовническата армия на Чарли. Първата част от златото, изпратено през 1745 г., попада в ръцете на поддръжници на клана Макей, лоялни към крал Джордж II от Англия, и това усложнява ситуацията.
След битката при Кълоден през 1746 г., където армията на принц Чарли е победена, интригата ескалира. Преди новината за поражението да стигне до Франция, шлюпове, натоварени с бренди, провизии и значително количество златни монети, влизат в езерото Лох нан Ума, където разтоварват съкровището. Шест сандъка със злато на обща стойност 1,2 милиона ливри са транспортирани до езерото Лох Аркайг, където са заровени.
ОЩЕ: Биологични оръжия и прасета срещу слонове: 5-те най-добри или най-лоши тактики за война в древността
Битката при Кълоден David Morier / Public Domain
Тайната за местоположението на съкровището е поверена на Мъри от Бротън, който трябва да разпредели златото между местните лидери. Но когато той е задържан от правителствените войски, тайната се предава на вожда на клана Камерън, а след това и на вожда на клана Макферсън, Юан Макферсън от Клуни. Но след бягството на Чарлз през септември 1746 г., Макферсън прекарва следващите години в изгнание, криейки се от властите.
Принц Чарлз е обсебен от откриването на съкровището. Въпреки опитите да бъде намерено, включително мисия начело с д-р Арчибалд Камерън през 1753 г., съдбата на златото остава неуловима. Появяват се обвинения в похищение, което води до разногласия сред оцелелите якобити. Според документите якобитите и вождовете на Хайленд се обвинявали взаимно, което довело до обиди и раздори.
Десетилетията изследвания на Коуи са дали четири потенциални улики за местонахождението на златото. Архивите на клана Камерън сочат скривалище на мястото на опожаряването на Калич, а легенда разказва, че то е погребано в частното гробище Мурлагган. Историята на Чеймбърс описва събиране на мъже в Глен Мали близо до Кинлочаркайг, където е скрита част от съкровището. През 2003 г. се появява писмо, което описва предсмъртно признание, посочвайки Арисайг като потенциалното му място.
Според записките на клана Камерън някои френски златни монети били открити заровени в близките гори през 50-те години на XIX век. Арисайг се намира на западния бряг и неговите плажове, полета и гори никога не са били методично изследвани за съкровището.
ОЩЕ: Митридатизъм: древният метод за добиване на имунитет срещу отрова
Мистерията се задълбочава с така наречената Пещера на принц Чарли. Скорошни изследвания обаче показват, че ранните картографи може да са объркали „клетка“ с „пещера“. Маргарет Елфинстоун предполага, че картите показват местоположението на "клетката на Клуни", тоест скривалището на вожда на клана Макферсън.
Търсенето на изгубеното якобитско злато продължава. Наследството от съкровището на Бони принц Чарли продължава да примамва авантюристи, историци и търсачи на съкровища, канейки ги да разкрият тайните, заровени в богатото минало на Шотландия.
