Глас и/или мисли - ако отговорът ви на въпроса дали искате да ги използвате за парола е "да", то бихте се зарадвали да узнаете, че екип студенти, водени от един от главните професори в университета на Калифорния, Бъркли, работят по точно тази възможност. Професор Джон Чуанг е инициатора на проект, който използва електрод, за да получи данни за умствената активност на потребителя, използвайки я като парола, за да защити чувствителни данни.
В един от тестовете, Чуанг разказва, че за да отключи защитена директория или файл използва първите няколко думи от песен, която е пял като малък в ученическо представление. Въпреки, че той разбира песента като съвкупност от думи и ноти, компютърът му вижда дълъг низ от символи, който интерпретира, за да достигне до въпросната „парола“. Професорът се надява този тип идентификация да стане бъдещ стандарт както паролите са в момента.
Причината зад тригодишното развитие на този проект до момента е причината, че паролите вече не са никак сигурни. Разбиването им става все по-лесно, но в някои случаи, дори налучкването им е изненадващо просто. Въпреки, че използването на мисли като ключ не е много близо в бъдещето, екипът от Бъркли разказва за това, че в близкото бъдеще може да се използват други уникални биометрични данни за верификация – контурът на тялото на потребителя, гънките на неговите уши или порите по лицето. Много от тях могат да бъдат поне наподобени, но Чуанг споделя, че начина, по който хората мислят е винаги уникален.
Въпреки, че това звучи като философска теза, зад това твърдение стои много сложна математика и стотици хиляди редове програмен код, който продължава да бъде създаван, подобряван и развиван и в момента.
Автор: Екатерина Темелкова, СофтУни
