Дали е етично да се пазят подобни експонати в музейни колекции и как да се определи автентичността им, без да се унищожават, разбраха учени от Западния университет в Канада.
Изследователите са потвърдили автентичността на една от така наречените цанца – смалени и изсушени глави: тя наистина се оказала направена от човешки останки. Учените обаче все още не са установили дали този зловещ предмет е бил част от ритуал или, още по-лошо, направен специално за продажба.
Цанца представлява изсушена и смалена глава на уж победен враг. Най-важното нещо за цанца е приликата с това как е изглеждал в живота някой, който е имал нещастието да загуби в битка.
Индианците от Южна Америка, особено от Андите, смятат добре направената цанца за най-ценния трофей. Процесът включва обработка на главата с горещи камъни и пясък, при което тя се смалява и моделира. Разбира се, в днешно време ловът на глави (т.нар. хедхънтинг) се преследва строго.
! Внимание, кадрите във видеото може да са шокиращи!
В миналото отрязването на главата на противник и създаването на ритуални предмети или бижута от части от тялото не е било нещо необичайно. Под една или друга форма в древни времена такива "ужасни" обичаи са съществували сред различни народи по света. Но от гледна точка на съвременния морал е неприемливо да се съхраняват човешки останки в музей и особено да се излагат на публичен показ.
Освен това има случай, когато музей трябвало да премахне цанца от очите на посетителите, за да потуши вълна от обществено осъждане. И все пак съвременното европейско общество не тълкува съвсем правилно древните обичаи и е склонно да обвинява местните жители на Южна Америка в „дивачество“.
Друг проблем с тези смалени глави е проверката на тяхната автентичност. Вече не за първи век колекционери ловуват за цанца и са готови да платят кръгла сума за една такава глава. Фалшификати, направени от животинска кожа, или още по-лошо, „оригинали“, направени от човешки останки, често се създават, за да задоволят търсенето на колекционери.
Проверката от какъв материал е направен някой артефакт, обикновено включва генетичен анализ на образеца. Но често традиционните археологически методи водят до частично, а понякога и до пълно унищожаване на изследвания обект.
Ето защо през последните години археолозите все повече използват цифрови технологии в работата си. Те помагат да се изследват ценни артефакти, без да бъдат повредени. С помощта на компютърна томография (КТ) и микро-КТ с висока разделителна способност изследователите успели да определят, че цанца от колекцията на музея на Чатъм-Кент в канадската провинция Онтарио е направена от истински човешки останки.
Това е само първата стъпка в определянето на автентичността на този предмет. В крайна сметка все още може да се окаже, че той е бил направен за продажба и няма церемониална стойност. Каква е тази стойност? Много етно-исторически източници са съгласни, че народите на Южна Америка са правили цанца, за да "затворят" духа на победения враг в тях. Така той не е могъл да отмъсти за убийството.
За да няма душата никаква възможност да излезе от главата (където живее според редица народности), разрезът на главата, очите и устата на трофея били зашивани с растителни влакна от палми от определен вид.
По това с какво са зашити разрезите по кожата, може най-точно да се определи дали цанца е за продажба, или за "духовни" цели. "Търговските" опции били зашити с евтини конци от съвременни материали. Възможно е да се установи от какво са направени тези нишки само с помощта на микро-КТ, но учените не са извършили такова изследване.
Изследователите няма да разберат със сигурност подробностите и причината за създаването на свитата глава, докато не бъдат проучени други цанци – такива, за които е гарантирано, че са церемониални, и такива, за които се предполага, че са фалшификати.
Цанцата, изследвана от специалистите, била дарена на музея през 40-те години на миналия век от семейство, което я купило по време на пътуване до Амазонка. Оригиналният запис за придобиването на свитата глава гласи само, че е получена от "перуански индианци" в Южна Америка, в което няма нищо необичайно.
Сега изследователи от университета в Сан Франциско де Кито в Еквадор, заедно с представители на местни племена от Еквадор и Северно Перу, ще могат да работят върху следващите стъпки – може би коренното население на региона ще иска да върне ценен предмет в родината му.
Това сътрудничество е отражение на начина, по който световната научна общност променя отношението си към предмети на културата и изкуството на различни страни и народи, които попадат в музеи и частни колекции по света, понякога нелегално. Днес изследователите се стремят да репатрират човешки останки, произведения на изкуството и археологически артефакти в опит да възстановят историческата справедливост.
Резултатите от това изследване са публикувани в научното списание PLOS One.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Маите използвали кремирани човешки останки, за да правят топки за ритуални игри
