Първите континенти са се издигнали над водата преди около 3,2 – 3,3 млрд. години, което със 700 млн. години, по-рано, отколкото се смяташе. Това са установили изследователи от Австралия, Индия и САЩ, които са пуликували своето изследване в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.
Геолози от университета Монаш, Калифорнийския технологичен институт и Университета в Делхи са използвали радиовъглеродно датиране, за да измерят възрастта на циркониевите зърна в пясъчниците на кратона Сингбум – един от стабилните региони на древна тектонска плоча, разположена в източната част на Индийския субконтинент.
Нетипични тектонски процеси протичали на ранната Земя
Установено било, че тези пясъчници са най-древните породи от такъв тип на Земята – те са се формирали преди около три милиарда години. Това също свидетелства, че сушата, която сега съставлява Индийския субконтинент, по това време още не е се била появила над морското равнище. Пясъчниците са приблизително на същата възраст, отбелязват учените. Те присъстват в австралийските и южноафриканските кратони, което сочи, че континентите са се издигнали от морето приблизително по едно и също време.
Анализът, извършен от изследователите, показал, че гранитните скали на кратона Сингбум са се образували на все по-големи дълбочини преди 3,5 до 3 милиарда години. Това показва, че по това време континенталните плочи са ставали все по-дебели. Според геолозите преди три милиарда години дебелината на континенталната кора на кратона Сингбум вече е била 50 километра – достатъчно, за да плава по повърхността на мантията и да се издигне над морското равнище.
Какво е предизвикало първото масово измиране на Земята
Кратонът е стара и стабилна част от континенталната литосфера, където литосферата е съставена от двата най-горни слоя на Земята – кората и горната мантия. Кратоните обикновено се намират във вътрешността на тектонските плочи, където са оцелели след периоди на сливане и разделяне на континентите. Терминът кратон се използва, за да се разграничи стабилната част от континенталната кора от региони, които са по-активни и нестабилни геологически.