Анализ на разпределението на пигменти в рисунки от две древни египетски гробници с помощта на рентгенова флуоресцентна визуализация позволи на учените да изследват особеностите на корекциите, на които са били подложени тези изображения.
В един от случаите – в гробницата на велможата Менна – нанесената поправка показва как може да е протичал работният процес; във втората тя повдига въпроса за правилното датиране на гробницата на жреца Нахтамон, който може би не е живял в епохата на Рамзес II, а малко по-късно. Учените стигнали до това заключение, след като открили, че портретът на фараона първоначално е бил изобразен с нехарактерна за неговата епоха огърлица, която след това е заменена с друга. Изследването е публикувано в списанието PLoS One.
David Strivay et al. / PLoS One, 2023
Основните етапи в създаването на древноегипетските стенописи и полихромни релефи са добре известни на учените благодарение на големия брой незавършени паметници. Това е налагането на спомагателна решетка върху изравнена и измазана стена, скица на бъдещата композиция и нейната корекция, изсичане на изображения (ако е планиран релеф) и накрая оцветяване. За него са използвани различни минерални пигменти (червена и жълта охра, орпимент, сажди, креда и гипс, съдържащи мед минерали като азурит и малахит) и техните смеси.
В Юдейските планини е намерена пещера на древни некроманти
За това как е организирана работата по украсата на гробници и храмове, египтолозите са изградили представа въз основа на писмени източници и въз основа на изучаване на особеностите на някои изображения. И така, известно е, че два екипа са работили върху дизайна на стените – „отляво“ и „отдясно“. Всеки от тях отговарял само за своята област на работа; в същото време по-малко важни части от композицията били поверени на хора, които имали по-малко умения и опит.
Физични и химични изследвания, използващи съвременни неразрушителни методи за анализ, могат да разкажат много за това как са били използвани различните пигменти, и то не само в живописта. Например, използвайки рентгенова томография, микрорентгенов флуоресцентен анализ и раманова спектроскопия, учените възстановили сложната история на една от египетските мумии. Хиперспектралното изображение в рентгенови, видими и близки инфрачервени лъчи помогнало да се идентифицират повечето от пигментите в стенописите на гробницата на Нахт-Амон в Тиванския некропол. Подобни резултати са получени в рамките на интердисциплинарно изследване на гробницата на чиновника Менна, намираща се на същото място.
И все пак подобни изследвания засега обхващат само малък брой паметници на древноегипетското изкуство, а в самите гробници на Менна и Нахтамон не всички изображения са проучени достатъчно подробно. Междувременно съвременните методи за анализ позволяват не само да се установи химичният състав на боите, но и да се определи последователността на тяхното нанасяне, техниката за извършване на корекции и други практически методи на древните художници.
Археолог твърди, че е открил библейския Содом
Да допълнят данните, получени по време на изследването на гробниците на Менна и Нахтамон, се заели Дейвид Стривей от университета в Лиеж и негови колеги от Белгия, Египет, САЩ и Франция. В своето изследване те са използвали метода за рентгенова флуоресцентна визуализация, която позволява да се изгради картина на пространственото разпределение на химичните маркери, чрез които се идентифицират египетските минерални пигменти.
И двете гробници се намират сред много други частни гробници в тиванския некропол на Шейх Абд ел-Курна. Гробницата на Менна, надзирател на храма и кралските полета, датира от управлението на Тутмос IV или Аменхотеп III (първата половина на XIV век пр.н.е.). Изследователите избрали за анализ в нея сцена на почитането на Озирис от самия Менна и съпругата му. В тази композиция има видими с просто око следи от древна корекция, която променила позицията на лявата ръка на Менна. Първоначалното изображение на ръката било боядисано с бяла боя и е останало скрито в древността, но поради дълготрайните химични взаимодействия между пигментите, то е ясно различимо в момента.
Сцеплението между белия слой върху ръката и общия фон показва, че тази корекция е направена в началния етап на завършване на гробницата. Картата на рентгеновата флуоресценция обаче разкрива разлики в състава на боите. Ако старото изображение на ръката е направено с боя на основата на реалгар (арсенов моносулфид), то за корекцията на рисунката е използвана смес от реалгар и червена охра, съдържаща желязо. В същото време художникът първо нарисувал ръка в новата позиция и едва след това рисува покрил останалата част от старото изображение с бяло. В резултат пигментните слоеве взаимодействаха един с друг и първоначалната позиция на ръката изглеждаше като по-тъмна област.
В Турция откриха крепост, видяла хетите и Александър Македонски
Вероятно композицията е коригирана известно време след създаването на първата версия и червената боя е приготвена по различна рецепта. Възможно е корекцията да е направена от друг художник, който е използвал такава смес от пигменти. Както и да е било, причината за тази корекция е трудно обяснима, тъй като е много незначителна и не променя позата на изобразения човек.
В гробницата на Нахтамон, който е служил като „пазител на олтара в Къщата на милиони години (в погребалния храм на Рамзес II)“ и е бил погребан, както е прието да се смята, по време на живота на този владетел, тоест през XIII век пр.н.е. Стривей и колегите му изучили портрета на фараона. В образа на Рамзес II те открили следи от няколко корекции. По-специално били променени размерът на скиптъра, детайлите на короната и вида на огърлицата на фараона.
В окончателната версия египетският владетел е изобразен с широка огърлица усех от няколко реда мъниста, което е обичайно за царските портрети почти през цялата епоха на Новото царство. Но рентгеновата флуоресцентна карта показала, че първоначално фигурата на фараона е била украсена с друг, по-обемен аксесоар. Изследователите предполагат, че това е огърлица шебиу или „злато на честта“, която се състои от големи златни мъниста с форма на диск. Такива огърлици са често срещани на владетелски изображения от XX династия, тоест в епоха, по-късна от времето на Рамзес II.
Без царе и владетели. Индската цивилизация процъфтявала без управници
Вероятно към тази епоха принадлежи и гробницата на жреца Нахтамон. Според хипотезата на авторите на изследването, при декорирането художниците може първо да са изобразили отдавна починалия фараон в характерния за времето му стил и след това, след като открили грешка, да са нанесли корекции. По-нататъшни изследвания ще покажат дали това предположение е правилно и дали гробницата на Нахтамон се нуждае от преразглеждане на датирането.
