Произходът на европейските хуни – номадска група, която спомага за свалянето на Римската империя, беше обвит в мистерия – досега. Ново изследване на древна ДНК от хунски скелети от V – VI век предполага, че те са били пъстър екип от смесен произход с няколко връзки с империята Хунну (Сюнну) в Монголия.
В изследване, публикувано в списанието PNAS, изследователите са разгледали геномите на 370 скелета, за да изследват връзките между европейските хуни от IV и V век и централноазиатските номадски групи като Хунну, чиято империя е била на върха си от около 200 г. пр.н.е. до 100 г. сл.н.е. Но учените открили, че хуните са изключително генетично разнообразни.
ОЩЕ: Кои са били хуните – номадските воини, нахлули в древна Европа?
Произходът на хуните е бил въпрос на дебат от векове, като някои историци приемат, че те идват от по-ранната империя Хунну поради културни прилики, като подобни лъкове и стрели и подобна практика на модификация на черепа. Но предишно изследване, публикувано в списание Science Advances, показва, че Хунну са генетично разнообразни.
В новото изследване водещият автор Гуидо Неки-Русконе, археогенетик в Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология в Германия, и колегите му разделят набора от генетични данни на три групи: хора от Източната Евразийска степ, които са били погребани по време на периода Хунну (между 209 г. пр.н.е. и 98 г. сл.н.е.), хора от Централна Азия, починали от II до VI век, и погребения в хунски стил на хора, починали в Карпатския басейн (който обхваща съвременна Унгария) в края на IV до VI век.
ОЩЕ: Атила може да е нахлул в Римската империя заради суша
Учените са изследвали тези геноми, използвайки метод, наречен споделяне на сегменти за идентичност по произход (IBD) – при който двама или повече хора имат еднакви ДНК сегменти, които всеки е наследил от общ прародител.
Техниката на IBD разкрила няколко двойки свързани индивиди в трите групи, но установила, че хората в групите са по-тясно свързани помежду си. Общо 97 индивиди са били свързани чрез IBD в Централноазиатската степ и в Карпатския басейн в продължение на четири века – откритие, което предполага, че хората в тези номадски групи са поддържали трансевразийски генетични връзки.
Атила върху своя кон, картина от Йожен Дьолакроа. Public Domain
Освен това е установено, че двама индивиди от Хунну от гробове с висок статус са преки предци на няколко индивиди от хунския период – доказателство за генетична връзка между двете групи. Въпреки това повечето от хуните, които учените са изследвали, са имали различно североизточноазиатско потекло.
„Населението на хунското царство в Европа е било генетично силно хетерогенно“, пишат изследователите в статията, и освен малкото преки генетични връзки, „ние не намираме доказателства за присъствието на по-големи общности от източен/степен произход през този период от време.“
ОЩЕ: В троен ковчег от злато, сребро и стомана: учените продължават търсенето на гроба на Атила
Докато предишни ДНК анализи предполагат, че брачните съюзи, които са били фокусирани върху елитни жени, са били важни за Хунну, социалните практики на хуните все още не са проучени.
„Намираме както мъжки, така и женски индивиди, погребани в редки и изключителни погребения от източен тип от хунския период“, казва Неки-Русконе в имейл до Live Science, но „нямахме правилните данни, за да изследваме социалните практики на обществото от хунския период, което е слязло от степта, тъй като има много малко индивиди.“
Карта, показваща пълния териториален обхват на империята на хуните през 451 г. сл.н.е., в края на периода на управление на Атила. Sandorgyori1 / CC BY-SA 4.0
Един интригуващ скелет обаче е на 35- до 50-годишна хунска жена с удължен череп, която е била погребана със златни обеци на мястото на Пустатаскони в Унгария през първата половина на пети век.
ОЩЕ: Хълм, приписван на воините на Атила, се оказа много по-древен
„Тя е един от индивидите с генетични линии, произлизащи от елитни индивиди от периода Хунну, които анализирахме“, казва Неки-Русконе. Това може да предполага, че практиката на модификация на черепа се е предавала през поколенията.
Изследователите заключават, че европейските хуни, които са мигрирали в Източна Европа през 370-те години, са били генетично и културно разнообразна група – находка, която показва „по-сложен процес на мобилност и смесване от еднократна миграция на дълги разстояния“.
