Бързайки за работа забелязваме жена, която се опитва да пренесе детската количка през стълбите и спираме, за да ѝ помогнем. Даваме монети на стареца на улицата, макар да не го познаваме и да не сме сигурни за какво ще изхарчи парите.
„Давайки ние се чувстваме щастливи. Това е един от най-големите парадокси на науката за щастието, казва позитивният психолог Соня Любомирски. – Свикнали сме да гледаме на щастието като на капитал, който може да се натрупа под формата на вещи, да се спечели, да се получи от другите. Такова щастие може да бъде измерено и да се демонстрира. Но колкото повече се концентрираме върху притежаването на нещо, което ни доставя удоволствие, толкова по-бързо това чувство се обезценява. Когато, обаче проявяваме доброта към други хора, то започваме да гледаме по друг начин на източника на щастие. Намираме го в нас самите. Чувстваме силата си, способността ни да влияем на света и да го правим по-добър. Стремим се да поддържаме това чувство – затова правим добро отново и отново…
На 13 ноември се отбелязва Световния ден на добротата. През 1998 година в Токио е открита първата конференция на Международното движение за доброта, в което се включват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ.
Науката вече е доказала, че добрите хора боледуват по-малко и живеят по-дълго. Освен това колкото повече добри неща правим, толкова по-щастливи се чувстваме.
Друг страничен ефект на добрината е изработването на хормона на удоволствието. Когато човек помага на друг, мозъкът му произвежда голямо количество ендорфини, които имат успокояващ ефект, неутрализират стреса и намаляват депресията.
Проявявайки отзивчивост ние изпитваме физическо облекчение, чувстваме се по-малко самотни, околните не ни дразнят толкова. Отзивчивостта се съпровожда от душевен подем, граничещ с еуфория, което се обяснява с хормона серотонин, регулиращ настроението.
Цветята символи на Деня на добрината са маргаритките и герберите.
