Настъпването на бронзовата епоха в Централна и Западна Европа било придружено от сериозни социални катаклизми, причините за които продължават да се обсъждат.
Според една хипотеза промяната в генофонда е настъпила под натиска на войнствени пастири, пристигнали от степите на Причерноморието и Каспийско море. За да проверят това, учените анализирахли датировки от погребения в южната част на Пиренейския полуостров.
Потопен древен мост, открит в испанска пещера, променя хронологията
Как протича смяната на археологическите периоди? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен. Една култура заменя друга за няколко века. Археолозите регистрират различен погребален ритуал, различна керамика и тип жилища. ДНК анализът разкрива, че населението вече не е същото. Защо – остава да се гадае. Без следи от големи кланета, без масов геноцид, без глад.
Учени от Автономния университет на Барселона и Университета на Мурсия (Испания) в статия, публикувана в Journal of Archaeological Science: Reports, изследват социалните изменения в южната част на Пиренейския полуостров, настъпили преди 4200 години. Тази дата бележи границата на медната и бронзовата епоха.
Това е било време на тежка суша, продължила век, и широкомащабна миграция от изток. Войнствено степно население, познаващо колелото и опитомило конете, нахлуло в централната и западната част на Европа от Причерноморието и Каспийско море. Чумата може да е дошла с тях.
Всичко това би могло да унищожи местното палеолитно и енеолитно (синоним на медната епоха) население. Това е хипотезата, която авторите на новото изследване са проверили с помощта на статистически методи.
На първо място учените анализирали подробно радиовъглеродно датиране на кости от халколитни общи гробища от южната част на Пиренейския полуостров (територията на съвременна Испания) и сменилите ги индивидуални и двойни погребения от ранната бронзова епоха.
Най-късната дата за първата група погребения е 3830 години преди настояще време, най-ранната дата за втората група е 3802 години. Тоест фактически те са били извършвани без прекъсване и вероятно едновременно. Означава ли това, че енеолитното население е било внезапно заменено от пришълци?
Според модела, който изследователите са изградили, към края на медната епоха населението на юг от Пиренейския полуостров се е увеличило безпрецедентно (започнали да се погребват повече хора). Това се доказва и от разкопките на голямото място Лос Миларес.
Два века по-късно ситуацията напълно се е променила. Вместо протоградове имало малки селища, броят на хората намалял. Според археолозите упадъкът е бил постепенен. За това говори липсата на внезапно силно засушаване в района, а чумата пристигала там още през късната бронзова епоха.
Генетици отмениха канибалите от Великденския остров
Очевидно първите групи степни жители бавно са проникнали от север на Иберийския полуостров и са достигнали вече изоставения юг. Според палеогенетиката делът на „степните“ гени бавно намалява от север на юг, което изключва „изкривяване в мъжка посока“.
Малко вероятно е идващите пастири да са унищожили мощната земеделска, протоградска цивилизация от медната епоха. Авторите на новата научна работа отхвърлят идеята, че носителите на „степната“ хаплогрупа R1b, която доминира в южната част на Иберийския полуостров от бронзовата епоха, са формирали военен елит, който е избивал местното мъжко население или го е отстранил от участие в продължаването на рода.
Фактите сочат обратното: местната общност вече е била в упадък по времето, когато са се появили „мигрантите“.
