Антрополози и учени от Института по археология на Руската академия на науките планират да пресъздадат облика на хора, живели в древни времена в смятания за столица на Стара Велика България град Фанагория на Таманския полуостров, използвайки черепи, открити по време на разкопки, разказва зам.-ръководителят на експедицията Сергей Остапенко пред ТАСС. Руските учени обаче не правят никаква връзка между находките при разкопките и древните българи.
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
Още: Трансплантирали са свински бъбрек на жена в САЩ
В някои източници Фанагория се сочи като столица на Стара Велика България между 632 и 665 г., като дори се твърди, че там умира хан Кубрат. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник. Хипотезата, че Фанагория е столица на Велика България, не се подкрепя и от археологическите данни, според които през VII век градът има съвсем малко население, разположено в участък на самия морски бряг, днес под морското ниво.
Наталия Свиркина, антрополог от Института по археология на Руската академия на науките, която си сътрудничи с фанагорийската експедиция, обяснява, че се работи върху портретите на седемте жители на древния град - мъже, живели в елинистическата епоха (III-I век пр.н.е.), през римско време (I-III в. сл. Хр.) и в късноантичния период (IV-V в. сл. Хр.). „Когато покажем възстановеното лице на човек, живял преди много векове, това е много по-впечатляващо от демонстрацията на самия череп и останките на древни хора. Такава експозиционна техника позволява на посетителите на музея да възприемат и усвояват по-добре нова информация за здравето, храненето и болестите на фанагорийците“, обяснява тя.
„На първия етап сканираме черепа - съвременното оборудване ни позволява да получим триизмерен цифров модел с грешка под 0,0018 мм. Получената виртуална реплика на черепа е в основата на работата на антрополозите за създаване на графична реконструкция. Впоследствие тези данни също представляват основата на скулптурния портрет. В резултат ще получим „портретна галерия“ на жителите на древна Фанагория", казва Остапенко.
Още: В недрата на Земята има огромни запаси водород – само 2% са достатъчни за стотици години
Още: Сребърен амулет може да пренапише историята на християнството в ранната Римска империя
За живота на Фанагория
Както обяснява Остапенко, съвременните технологии и натрупаните от учените знания и бази данни, позволяват на изследователите да научат факти от живота на хора, населявали Фанагория преди стотици и дори хиляди години.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Проучване: Необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже
Още: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
„Ние нямаме самоцел да открием хиляди погребения или стотици къщи или да изпълним някакви други количествени показатели. Целта е да получим нова информация за живота на Фанагория за 1500-те години от нейното съществуване въз основа на множество открития. Например нашият антрополог Наталия Свиркина, благодарение на многогодишните разкопки и естествено-научните методи, използвани в експедицията, успя да разкрие нови закономерности в спецификата на белтъчното хранене от жителите на Фанагория“, разказва Остапенко.
Свиркина от своя страна отбелязва, че чрез изучаване на характеристиките на скелета, състоянието на зъбите и химичния състав на костната тъкан може да се получи много информация не само за конкретен човек, но и за развитието на общността като цяло. „Например, възрастните имат дефекти в емайла на зъбите, което се проявява в неравномерното му образуване. Това означава, че тези хора са преживели стрес в детството си – тоест са били много болни, гладни или е имало рязък преход от кърменето към храна за възрастни, или например майката е починала, или в това общество е било прието да се отбие рязко детето от кърмене“, пояснява тя.
Въз основа на антропологични данни учените правят изводи за взаимното влияние на културите на гръцките граждани и номадските племена. През първите векове на нашата ера се наблюдава увеличаване на броя на гражданите от негръцки произход. Тези жители изоставили своите племенни традиции. Поразителен белег е фактът, че върху градските некрополи на Боспора (Кимерийски Босфор) обикновено има незначителен дял сармати (хора от номадски ираноезични племена) с удължени черепи, макар че умишленото деформиране на главата е било характерно за тяхната култура. В същото време в некрополите на Долен Дон и Поволжието по-голям брой от погребаните имат такава особеност. При разкопки в Боспора се откриват сармати с удължени черепи, заровени в градските некрополи, но деформацията им е по-слабо изразена от тази на техните роднини в съседни райони.
Още: Забравените гиганти: Имало ли е наистина исполини в древни времена?
Още: Смъртта не е краят: Математически модел предполага, че клетките могат да бъдат съживени
„Имаме предположение, че малкият брой хора с деформирани черепи в Боспора говори за това, че макар сарматите да са живели в градовете, те са били или много малко, или не са практикували деформация. Най-вероятно са възприели древната култура и за да не се открояват, са престанали да следват традицията си“, отбелязва Свиркина.
За живота на хората, чиито портрети се пресъздават от учените
Използвайки целия набор от налични техники и оборудване, учените са успели частично да възстановят биографията на хора, чиито портрети от живота сега се пресъздават.
„Мъж, живял в късноантичния период, починал на възраст 40-49 години – за това време може да се нарече възрастен. Успяхме да възстановим не само външния му вид, но и да открием редица заболявания: хроничен възпалителен процес на ушния канал, артроза и редица други възрастови изменения. Кариесът и зъбният камък показват хранителните му навици и хигиената на устната кухина. В диетата му вероятно преобладават меки, вискозни и въглехидратни храни, като овесена каша", казва Свиркина за един от моделите.
Освен това, след като направили химичен анализ на тъканите, учените установили, че мъжът не е бил коренен жител на Фанагория. „Анализът на стронциевите изотопи в зъбния емайл показа, че съотношението на изотопи на този елемент се различава от фоновите проби, събрани в близост до града, и от показателите на други индивиди. Това означава, че той е израснал някъде другаде. В сравнение с фоновите стойности на други региони предполагаме, че е дошъл от райони, разположени на север от Черно море. Успяхме да разберем и коя зърнена култура е преобладавала в храната на този човек: това е просо, което не е типично за гърците, но е често срещано сред така наречените варварски народи: скити, сармати и други“, добави Свиркина.
Фанагория и други гръцки колонии в Северното Черноморие. Изображение: CC BY-SA 3.0
Остапенко от своя страна уточнява, че през годините на изучаване на Фанагория, нейната наводнена част и некропола в близост до града (сегашният етап датира от 2004 г., но като цяло изследванията се извършват от 225 години), в научната база данни на експедицията е събрана информация за стотици жители. Получените резултати от изследването водят до нови загадки, за които все още няма отговор.
„В процеса на проучване на мястото на разкопки в Нижний город (в частта, където се намират жилищните квартали на Фанагория), са открити убити хора – 19 души, включително деца – момиче на девет години и още едно дете на около три години. Сред тези останки има три черепа, които показват, че хората са имали смъртоносни наранявания, несъвместими с живота. Високата степен на наранявания при всички намерени хора показва, че градът е бил нападнат и жителите му са били убити. При това сред убитите са фиксирани индивиди с монголоидни черти. Засега е голяма загадка кои са тези убити хора. Те през цялото време ли са живели в града, къде и кога са се появили, или са враговете, нападнали града“, отбелязва Остапенко.
