Тепе Сиалк, разположено в югозападната част на град Кашан в Иран, е известно сред местните жители като „прокълнат град“, където хората се страхуват да приближат. Преди тежко наводнение да доведе до откриването му, никой не смее да се доближи до това ужасяващо място.
Вследствие на наводнение през 1930 г. историята на тепето, датираща отпреди 7500 години, също излиза наяве. „Tepe Sialk“ на персийски Tepe означава „хълм“ или „могила“, в действителност е зикурат, правоъгълна стъпаловидна кула, която понякога има храм на върха и е изградена предимно от глина; възможно е обозначаването му като „хълм“ да не е точно.
Фреска с двулики мъже, открита в Перу, може да загатва за „космически царства“
Зигуратите са били първите своеобразни обсерватории, в които жреците са наблюдавали небесните тела и живота на Вселената.
Твърди се, че това е най-старият зикурат в света, датиращ от III хилядолетие пр.н.е., скрит в предградията на град Кашан в Централен Иран, близо до градината Фин. След наводнението колосален брой древни артефакти и инструменти, като например керамика, били открити на повърхността, пише Arkeonews.
След известно време група изследователи, ръководени от френския археолог с украински произход Роман Гиршман, за първи път се отправят на разкопки в Иран. Те отнемат много време и резултатите им са публикувани в две книги.
Упоритата работа и невероятните резултати обаче не привличат тогавашните власти. Значението на обекта е игнорирано от правителството до 2001 г.
Култово място на 7000 г. в Саудитска Арабия е пълно с човешки останки и животински кости
Откритите там артефакти се разпространяват в различни музеи по света, по-специално в Лувъра, Британския музей, Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк и частни колекции, както и в десетки хиляди други ирански исторически паметници. За щастие през 2001 г. археологът Садег Малек Шахмирзади започва разкопки тук за втори път. Неговият екип взема сериозни мерки, за да гарантира оцеляването на обекта и неговите артефакти.
По оценки на Гришман тази древна цивилизация е на повече от 10 000 години. Той предполага, че има шест типа нива в две северни и южни части.
Това, което е останало от този зикурат, не е в най-добро състояние, подобно на много други древни руини в Иран. На това място в Сиалк всъщност има две съоръжения (некрополи), разположени на няколкостотин километра едно от друго.
Трите платформи на по-големия зикурат обаче все още са на мястото си. От по-малката структура не е останало много. Еламската цивилизация построява четири зикурата, включително Сиалк. Другите три са Чока Занбил (1250 г. пр.н.е.), Суза зикурат (1800 г. пр.н.е.) и Хафт Тепе (1375 пр.н.е.), всички в Хузестан.
Откриха вероятните останки на базиликата на Витрувий в Италия
Зигуратът Сиалк има три платформи и въпреки че е построен през 2900 г. пр.н.е., той предхожда зикурата Ур-Наму в Ур, построен през 2100 г. пр.н.е. Най-ранните археологически останки от северната могила обаче датират от средата на шестото хилядолетие пр.н.е., или преди приблизително 7500 години. Изследването, проведено в сътрудничество с Иранската организация за културно наследство, Лувъра и Френския институт за изследване на Иран, потвърждава, че най-старите селища в Сиалк датират от 5500 г. пр.н.е.
Твърди се, че причината за изграждането на този зикурат е била да се съхранява огромно количество вода, течаща наблизо. „Изворът на Соломон“, наречен „Cheshme-ye Soleyman“, е източник на вода от близките планини в района.
