Екип от археолози в Ирак се е натъкнал на древни скални релефи, които хвърлят светлина върху живота на асирийците в Ниневия, забравен древен град, който някога е бил най-големият и най-проспериращият в света. Находката отваря нов прозорец към живота на хората, живели в една от най-влиятелните цивилизации в света, пише The Conversation.
Ниневия била перлата в короната на Асирия, велика месопотамска цивилизация, управлявала по-голямата част от регион, който сега е в Ирак и някои части на Турция, между XIV и VII век пр.н.е. Останките от града се намират в съвременния град Мосул в Северен Ирак, на източния бряг на река Тигър. В продължение на десетилетия той е бил столица и най-голям град на Новоасирийската империя, както и най-големият град в света.
Но все още има много неща, които не знаем за него.
Съвременната археология поставя откритията в контекст. Това малко прилича на разследване на местопрестъпление: искате да проследите всички улики, за да пресъздадете какво се е случило и как се е случило – и релефите правят точно това.
2700-годишните релефи изобразяват асирийски военни тактики, гори, царе и техните дворове, планини и военни сцени.
Археолозите са открили общо седем мраморни плочи, които съдържат релефи. Те били открити под портата Машки, исторически паметник, почти разрушен от „Ислямска държава“ при атаката им срещу град Мосул през 2016 г.
Историята на Ниневия започва с месопотамската богиня на войната и любовта Ищар. Между 6000 г. пр.н.е. и 3000 г. пр.н.е. Ниневия е религиозно важно място за почитане на богинята и дори е наричана „Домът на Ищар“. Смята се, че около 1813 г. пр.н.е. асирийците започват да управляват града и новоасирийските царе (912 до 612 г. пр.н.е.) го установяват като важен търговски център.
По време на управлението на цар Сенахериб градът е обявен за столица на Асирийската империя. За да предпази града от врагове, Сенахериб го огражда със стени с дължина няколко километра. Той също така строи великолепни храмове, паметници, големи входове, порти и дворци.
В продължение на около пет десетилетия това е най-големият и най-зрелищният град в света. Освен като център на месопотамската религия и култура, градът е известен като процъфтяващ икономически център. Някои историци смятат, че едно от седемте древни чудеса, Висящите градини на Семирамида, също първоначално е било построено в Ниневия.
2500-годишна мистерия: Чудото на Висящите градини на Вавилон
„Ниневия, със своето разнородно население от хора от цялата Асирийска империя, е била един от най-красивите градове в Близкия изток, със своите градини, храмове и прекрасни дворци“, пише в своята книга „От А до Я на Месопотамия“ австрийският историк Гвендолин Лайк.
Сенахериб умира през 681 г. пр.н.е., но неговите архитектурни и инфраструктурни проекти са продължени от сина му Асархадон и внука му Ашурбанипал. Последният дори строи библиотека, в която съхранява 30 000 глинени плочки. Ашурбанипал събира всяка част от историята, която може, и изписва цялата история на Месопотамия върху тези плочи.
Библиотеката на Ашурбанипал Месопотамия 1500 - 539 пр.н.е., Британски музей, Лондон. Снимка: Gary Todd / СС0
Възстановените скални релефи в Ирак също подчертават свирепата военна мощ на асирийците. Книгата „Бойни техники на древния свят“ на британския автор Саймън Англим споменава, че тъй като Ниневия е била богато и привлекателно място, неоасирийските царе са били изправени пред непрекъснати заплахи от съседните вавилонски, скитски и персийски сили. Те контролирали най-страховитата, мразена и едновременно уважавана армия на своето време.
За съжаление повечето от историческите обекти и музеи в Ирак, които съхраняват безценните останки от славата на Ниневия, са разграбени и разрушени от „Ислямска държава“ по време на многобройните им атаки срещу страната. Те се опитали да изтрият не само асирийски, но и вавилонски, римски и всеки друг артефакт отпреди ислямската ера, който изобразява месопотамски божества, хора и култура. За щастие не са успели да се докопат до мраморните плочи, които били заровени под портата Машки.
Краят на славата на Ниневия
Падането на Ниневия, от Джон Мартин. Снимка: むーたんじょ / CC BY-SA 4.0
Ашурбанипал умира през 631 г. пр.н.е. и след смъртта му Асирийската империя започва да губи властта си върху огромните си територии. Владетелите, които идват след Ашурбанипал, не успяват да държат враговете на разстояние и през 612 г. пр.н.е. мидийците, персите и вавилонците нападат заедно Ниневия. Те побеждават слабите асирийски владетели, опожаряват славния град и поемат контрола над региона.
Скоро повечето жители напускат и най-величественият град в света се превръща в руини. Интересно е, че Книгата на пророк Йона, която е написана много години след падането на Ниневия, споменава асирийската столица като място, унищожено по Божията воля:
„Иди в Ниневия. И там проповядвай, което ти заповядах. Възвести на жителите Моята воля!
Йона се отправил незабавно за Ниневия. Като пристигнал там, тръгнал из улиците и гръмогласно говорел на жителите, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят.“
Из Жития на светиите. София, Синодално издателство, 1991 г.
Пророк Йона пред стените на Ниневия, рисунка на Рембранд, ок. 1655 г. Public Domain
Според ЮНЕСКО и Фонда за световно наследство историческите обекти в Ирак, в които се съхраняват различните останки от Асирийската империя и Ниневия, все още са сред най-застрашените обекти на културното наследство в света. Това допълнително увеличава значението на откритите скални релефи в Мосул. Да се надяваме, че тези скъпоценни асирийски релефи ще бъдат добре защитени и ще продължат да напомнят на съвременния свят за изгубения и забравен „Дом на Ищар“.
В случай че искате да разгледате някои вече открити новоасирийски скални релефи, можете да посетите Британския музей или да разгледате уебсайта им.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Зловещи и завладяващи: Древни градове призраци
