Здравен барометър - нова гражданска инициатива насочена към наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България, стартира проф. Даниел Вълчев.
Още: МРРБ издаде визата за проектиране за Националната детска болница в София
Още: Студът не плаши грипа: Пет области са на прага на предепидемична обстановка
Проф. Вълчев публично ще представи Здравен барометър на16 май (вторник) 2023 г., от 10.00 часа (Бална зала на хотел „Интерконтинентал“, пл. „Народно събрание“ № 4.).
По време на представянето проф. Даниел Вълчев заедно с проф. Тодор Кантарджиев ще очертаят основните групи индикатори, използваната методология, потенциалните източници на информация и периодичността на публичните представяния на инициативата. „Опитът, натрупан при подготовката на Юридически барометър, ни дава самочувствието да стартираме новата инициатива Здравен барометър, насочена към наблюдение, анализ и оценка на състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България на основата на преимуществено количествени показатели. Доколкото развитието на здравната система е функция и на доверието на обществото към нея, анализът ще включва и периодично проучване на общественото мнение“, споделя проф. Даниел Вълчев за инициативата, който е и ръководител на проекта.
„Проектът ще се осъществява от подвижен екип от здравни експерти, юристи и икономисти с опит в управлението, разработването на политики и подготовката на проекти на закони и други нормативни актове. Методологията на изследването ще включва система от обективни индикатори, изследващи различни аспекти на системата на здравеопазването, които биха позволили да се правят обективни изводи и да се избегне често открояващата се склонност за произволни ценностни съждения и преднамерени политически оценки“, допълва още той.
Още: Колко дни си заразен при грип: Отговор от доц. Ангел Кунчев
Още: Проф. д-р Салих Йозгьочмен – ревматолог с безплатни консултации в София!
Освен количествен анализ на основните показатели изследването ще поставя акцент и върху значими проблеми, свързани със здравната политика, като не само дефинира основните предизвикателства и проблеми, но и предлага конкретни решения. Ще бъде предлаган и анализ на основни нормотворчески инициативи в областта на здравеопазването. Наред с това, Здравен барометър ще отделя специално внимание и ще популяризира добрите примери и добрите практики в здравеопазването, споделят още организаторите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Край на напрежението в НКБ: Кондева иска спиране на преструктурирането на болницата
Още: Идва ли грипната епидемия? Доц. Кунчев каза къде има най-много болни
Първоначалният поглед на Здравен барометър върху системата на здравеопазването показва, че това е една от големите и тежки публични системи, управлението на която поставя редица предизвикателства – много на брой институции с комплексен правен статут, които не се намират в йерархична зависимост; сложна система за финансиране; влияние на редица фактори, които са външни за системата; традиционно високи очакванията и ниско ниво на доверие на обществото и др. Съществува относителен консенсус, че системата се нуждае от реформи, които обаче, за да бъдат правилно насочени с оглед постигане на големите цели пред здравната система, следва разработваните политики да се основават на анализ на данните и доказателства. Въпреки че реално съществува разнообразна статистическа информация за здравеопазването, тя се характеризира с няколко недостатъка:
1. Тя е разпръсната (отсъства единна информационна система), а съществуващите бази данни акцентират върху различни индикатори, което прави трудно търсенето, систематизирането и сравнението на данните. По-голяма част от достъпната информация е на чужд език.
2. Не всички данни са публично достъпни – част от статистическата информация е със служебен, неотворен достъп.
Още: Покачва се броят на болните пред лекарските кабинети
Още: Проф. Ива Христова каза колко случая на метапневмовирус са регистрирани у нас през 2024 г.
3. Обичайно информацията се събира и обобщава на годишна база, но често публикуването е със сериозно закъснение.
4. Липсва публично достъпен анализ на данните.
