В България има само един музей на лекар и той е в смолянското село Славейно. До къщата музей на проф. д-р Константин Чилов се стига по стръмен извит път. Изградена е от племенника му Пейо Шишманов. В нея са личните вещи на професора, богатата му библиотека и картините му.
Проф. Чилов е роден на 17 май, 1898 г. Едно от многото деца в заможното семейство на Чило Николов и Гита Шопова. Има четирима братя - Никола, Любомир, Методи и Боян, и две сестри - Калина и Гюргя.
Константин се учи да чете и пише в родното му село Карлуково (сега Славейно), завършва прогимназия в Гюмюрджина (Комотини), а гимназия - в Одрин. Учи в Асеновград, във Френския колеж в Цариград и Пловдив.
Един от братята му - Никола Чилов, е голям индустриалец. Той изпраща брат си Константин да учи медицина в София, но студентът не е удовлетворен от обучението, тъй като изискванията му са много високи. Моли Никола да поеме издръжката му, докато учи във Виена. Той се съгласява, но му поставя две условия - да не се занимава с жени и с политика.
Младежът се вслушва в съвета на брат си, остава неженен цял живот, отдавайки се пълноценно на медицината. Става безупречен диагностик, а пациентите му са негови деца. Най-честите му думи към тях са "Ще се найде ляк", а съветът му към лекарите: "Грижете се за своите пациенти като за свои най-близки роднини - деца, бащи, майки. Гледайте ги като най-близки свои хора".
И днес неговите последователи казват, че няма подобен нему в медицината, както няма подобен на Левски за свободата на България и че той ще остане блестящ в паметта на цялата българска медицинска общественост.
Написал е над 220 научни труда във всички области на медицината - кардиология, пулмология, гастроентерология, нефрология, хематология, ендокринология, паразитология. Създател е на българската клинична медицина.
Завръщайки се в родината си, Константин Чилов се отдава изцяло на лекарската професия. Първоначално е асистент в клиниката по вътрешни болести на проф. Киркович в София, по-късно става главен асистент в терапевтичната клиника на професорите Алексиев и Моллов, след това специализира в Хале, Фрайбург и Виена. През 1940 г. е избран за редовен асистент, а по-късно е директор на Първа вътрешна университетска клиника. От 1946 г. е редовен професор, а от 1948 - член-кореспондент на БАН.
Той е уникален преподавател. Основава школа за български лекари клиницисти, учени. На лекциите му залите и коридорите на Александровска болница са препълнени със студенти и практикуващи лекари. Отдаден на професията си, медикът се премества да живее в клиниката, за да не се откъсва от изследователската работа.
След 9-ти септември бива обявен за „буржоазен учен“, защото произхожда от заможно семейство, а брат му Никола Чилов е основател на химическите заводи в Костинброд. Подложен е на унизителни гонения, доноси и обвинения от колеги, освиркване на лекциите му от студенти, но това не го сломява. Напротив, започва да работи още по-усилено. Публикува множество медицински статии, издава учебници по вътрешна медицина - хематология, бъбречни, ендокринни, стомашно-чревни и инфекциозни заболявания, актуални и днес.
Той сам открива нелечимата си болест - рак на дебелото черво, и описва последователно симптомите на заболяването, което е потвърдено с рентгеново изследване. В един момент става наложително да замине за Виена, където го очакват за операция. Здравното министерство обаче отказва да му издаде паспорт, предлагат му да отиде в Москва.
Д-р Чилов отправя молби до различни инстанции за съдействие. От случая му се заинтересова акад. Тодор Павлов - регент по това време. След неговата намеса са издадени паспорти на д-р Чилов и приятеля му от детинство д-р Илия Камбуров за Виена, където го оперират, но твърде късно.
Връщайки се в България, въпреки че е тежко болен, продължава да работи в клиниката, да преподава, да публикува статии. Не отменя лекция, не пропуска визитация, докато състоянието му рязко се влошава. Умира на 28 януари 1955 г.
Силно привързан към корените си, той всяко лято е на вилата си в местността Балицко над Славейно. Преди операцията пише завещание: „Ако пребиваването ми във Виена е фатално за мен, то оставям и определям като преки наследници на това, което притежавам, моите братя Любомир и Методи Чилови и племенника ми Пейо Т. Шишманов. Те следва да се разпореждат по тяхно усмотрение и проявените ми желания“.
Волята му е да бъде погребан в родната планина Родопи - или на Балицко, или в двора на къщата му.
Десет години по-късно определените му наследници в допълнително съглашение пред нотариус декларират, че „…Къщата паметник в село Славейно, Смолянски окръг, плевнята, двора и ливадата („Усойка“) под къщата никой няма право от собствениците да ползва за свои нужди. Страните се задължават в най-скоро време да направят постъпки за предаването на този имот, ведно с всички вещи, книги и ценности, намиращи се там съгласно договора, пред държавни или обществени институти за управление и стопанисване под името „Дом паметник проф. д-р Константин Чилов“, пише в своя научна разработка Катя Сулинаджиева.
През 1974 г. къщата е обявена за исторически паметник на културата. С времето тя се превръща в свещено място за българската медицина.
От 1998 г. ежегодно (в края на май или началото на юни) в къщата музей се провеждат „Чилови дни” (празник на интернистите) и се връчва специално учредената награда „Проф. Константин Чилов”. Техен организатор е д-р Тотко Найденов - главен редактор на в-к „Български лекар“, които нарича мястото „сакрално“, „свещено“, „Божи гроб“, „Ерусалим“ за българската медицина.
Тазгодишната церемония беше 26-та поред, проведе се в събота и бе посветена на 125-годишнината от рождението на проф. Константин Чилов.
Носители на Чиловата награда за 2023 г. са проф. д-р Михаил Боянов - интернист и ендокринолог в УМБАЛ "Александровска", и доц. Димитър Вучев - клиничен паразитолог в Медицинския университет на Пловдив.
Носители на наградата са също проф. д-р Борис Богов - нефролог, проф. Марияна Мурджева - микробиолог, имунолог, ректора на МУ - Пловдив, и много други.
На церемонията проф. Димитър Буланов - декар на медицинския факултет към МУ - София, сподели своята горчивина, че има идеи отвън, които вредят на българската медицина. „Българската медицина страда в последните 15 години от привнесеното направление или политика в областта на вътрешните болести да има малки специалности. Без вътрешни болести няма да възникнат хора като проф. Стоян Киркович, проф. Чилов, Рашев, Ташев, Пухлев и много други“, заяви той.
Награденият професор Боянов каза, че е трогнат от наградата, защото когато времето понапредне човек си задава въпроса: "Какво направих и какво предстои?". И тогава, четейки за миналото, си дава сметка, че нашите усилия, колкото и да ни изглеждат важни, в известен смисъл са засенчени от огромните постижения на такива енциклопедисти, отдадени на медицината, като проф. Константин Чилов. И тази отдаденост вероятно се дължи на заръката да не се жени. Монашеството неслучайно се предлага като начин на живот на определени групи хора. Отдадеността на една единствена кауза спомага да се разгърнат способностите на човека“.
Неговата горчивина: “Ние все по-малко в медицината поставяме ударението върху продукта от работата, а все повече върху финансовото му изражение. Много малко млади лекари успяваме да намерим истински отдадени на професията. Много малко успяваме да пратим на обучение в чужбина и след това да се върнат в България. Много ми се иска по някакъв начин, гледайки примера на тези хора, да не участваме в неща, които са неетични, дори да са законосъобразни или финансово изгодни“.
Връчвайки наградата на пловдивския лауреат, проф. Марияна Мурджева каза, че тя е нещо като Оскар в българското здравеопазване. „Ние за сетен път си даваме сметка, че всеки успех има начало и това, което ние сме постигнали в нашата професия, е стъпка напред благодарение на сериозната основа, поставена от такива забележителни български лекари като проф. Константин Чилов“, отбеляза тя.
От името на Районната лекарска колегия д-р Даниела Дариткова заяви, че е благодарна на всички, които поддържат тази традиция, защото българската медицина трябва да има своите свещени места, на които поколенията медици да се поклонят.
Тя също смята, че тясната специализация не е от полза на пациентите. Сподели любимия си цитат от проф. Чилов: „Попадналият в клиниката болен човек няма нужда само от нашия професионализъм, има нужда преди всичко от човешко отношение“.
Подчерта, че човешкото отношение е нещото, което, за съжаление, е в огромен дефицит в българската здравна система и това трябва да е стремежът на всички - на учителите по съвременна медицина и на практикуващите лекари.
И когато церемонията приключи, жителка на селото се провикна, че иска думата: „Искам да благодаря на проф. Богов. Преди години, когато получи Чиловата награда, се ангажира да е в полза на местното население. И наистина дойде с екип, с техника и апаратура от София, прегледа цялото село Славейно, даже и от съседното Виево идваха пациенти. Много ви благодаря, професоре, от името на цялото село!“.
Още от региона:
С дело на Actualno.com съдия от Смолян постави рекорд
Смолянчанин с изкуствено сърце дочака одобрение за трансплантация в САЩ
