България е единствената страна в Европа без Национална програма по антибиотична резистентност. Това обяви по време на пресконференция професор д-р Тодор Кaнтарджиев, национален консултант по микробиология по време на пресконференция посветена на Световната седмица за отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците, организирана oт Национален център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в София.
Посланието тази година е, че хората, които се лекуват с антибиотици и цялото население трябва да бъде по-добре информирано и да имат активно отношение към собственото си здраве.
В световен мащаб смъртността от антибиотичната резистентност е 700 хил. души годишно. До 2050 година антимикробната резистентност има опасност да се превърне в по-често срещана причина за смърт, отколкото рака. Това обяви д-р Скендер Сила, ръководител на българския офис на СЗО. Резистентността има въздействие и върху икономиката с по-високите разходи за лечение и намалената производителност на хората, причинена от болести. Само в ЕС е изчислено, че антимикробната резистентност ще струва 1,5 млрд. евро годишно в разходи за здравеопазване. Световната банка предупреждава, че до 2050 година инфекциите, устойчиви на лекарства, може да причинят глобални икономически щети, равностойни на финансовата криза през 2008 година.
Държавата нехае
По думите на проф. Кантарджиев, през 2016 година е бил изготвен Национален план за борба с антибиотичната резистентност, координиран с ветеринарите, съгласно изискванията на ЕС, но до момента няма никакво движение по реализирането ѝ. Коментирано е, че през юни или юли следващата година ще се обсъжда предвиждането на средства за 2019 година, а евентуално 2020 - 2025 година да има вече действаща програма.
"Антибиотиците не са лоши лекарства, напротив. Това са групата лекарства, спасили най-много човешки животи. Най-много хора не са починали или не са се инвалидизирали именно, защото има антибиотици. За 70 години тези лекарства преобразиха медицината. Никои успехи в медицината нямаше да бъдат възможни без антибиотици - нито трансплантации, нито тежките операции, нито имплантите, без които не остана българин, без антибиотици. Но тъй като употребата им води дотам, че част от микробите, опасните микроби, стават нечуствителни към антибиотици, това води до една опасност – да не стане така, че инфекциите, в това число вътреболничните, след операции, заплашващи пациентите с трансплантация, заплашващи пациентите с химиотерапия или друга тежка терапия, да не могат да се лекуват", обясни проф. Кантраджиев.
Проблеми и решения
Според Кантарджиев, има няколко възможности: "Първата е научно обоснованият подход към антибиотиците. Те трябва да се изписват само когато сме сигурни, че лекуваме или профилактираме бактериална инфекция по възможност с микробиологично изследване, ако няма време за получаване на резултата, трябва след получаването му да се смени терапията, за да може да ползваме по-дълги години антибиотици. През последните години антибиотиците, които излизат на пазара, са много малко, защото инвестицията за един нов антибиотик е много скъпа и не може да си го позволи държавата."
По данни на доклад на Европейския център за контрол на заболяванията за консумация на антибиотици, за последната година у нас с 35% е увеличена консумацията на цефалоспорини трета генерация в нашите болници.
"Поради ниската цена на цефалоспорини (вид бактерициден антибиотик,) преди 20 години пазехме за резерв за най-тежки инфекции, те станаха общодостъпни и когато липсва научно обоснован подход в нашите болници, се увеличава тяхната консумация. Спестявайки пари, ръководствата на болниците рискуват здравето на пациентите, селектират резистентност, която води до оскъпяване на лечението, необходимостта от продължителен престой в болница и, тъй като това е невъзможно, от нашата каса се стига до рехоспитализация, като те изхвърлят от тази болница. Отиваш в друга, което води дотам, че микробите, които са селектирани в теб от едната болница, отиват в другата. И ако не се предприемат мерки в нашата държава преди плановия прием и плановите операции, болните да бъдат изследвани и да бъдат отстранени от тях всички микроби, носители на множествена резистентност, ще се получава това, което се получи последната година", обясни още експертът.
Доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антибиотична резистентност потвърди тревожността от увеличението на консумацията на цефалоспорините с 35%, което ни поставя на първо място в Европа по консумация на този вид антибиотици. Въпреки редицата обученията, информацията и образованието на клиницистите, този процес продължава вече десетки години и са необходими Наредби, закони и глоби. Обезпокоителното е, че при тази група има слабо нарастване и сред обществото - с около 7%. Иначе общо консумацията има едно слабо намаляване от 2%, което е недостатъчно, но трябва да се отбележи, каза още доц. Иванов.
Проф. Кантарджиев обобщи, че "високо резистентни микроби, селектирани в нашите болници поради краткия престой на пациентите, се проявяват във вътреболнична инфекция след изписването от болницата. Това води до опасност високорезистентни щамове да се развият и да циркулират в обществото."
На въпрос на Actualno.com дали опасността от прехвърлянето на тези вътреболнични инфекции важи и за детските отделения в болниците, доц. Иванов отговори, че цефалоспорините се използват и при лечението на децата, така че това важи с пълна сила и за тях.
Проф. Кантарджиев допълни, че друга заплаха за децата се крие в извънболничната помощ, където има тенденция да се използват трета генерация цефалоспорини перорално, там където спокойно биха могли да бъдат използвани пеницилини или първа генерация цефалоспорини, които са много по-ниско токсични и тесноспектърни. Той припомни, че в страната ни няма многопрофилна детска болница.
"Като даваш антибиотик, който да се цели в микроба причинител, а не такъв, който ще убие всички микроби. Живите микроби в нас са 1-2 кг. Когато вземем едно хапче антибиотик, живи у нас остават само онези от тях, които са резистентни към този антибиотик. И когато антибиотикът е широкоспектърен, защото е изписан без микробоиологично изследване и ние целим 1,2,3.. 5 групи микроби да може да покрие, този антибиотик не убива само микроба, който е в белия му дроб, например, а всички. Като ги убие, от тях остават живи само онези, които са резистентни на него. Те отиват в околната среда и могат да предадат своята нечувствителност (резистентност) към антибиотиците на други микроби, които са чести причинители на инфекции и в обществото и вътреболнични", обясни проф. Кантаржиев.
Според него при децата проблемите са два: първо, трета генерация цефалоспорини се изписват в извънболничната помощ, защото фармацевтичната индустрия прави така, че всички са заинтересовани да е малко по-скъпо. Вторият проблем е свръхупотребата на макролиди (бактериостатични – прекратяват растежа и размножаването на бактериите, като увреждат синтеза на протеини), в последните години се наблюдава една разширена резистнентност към тях. Спорен експерта тяхната употреба трябва да се ограничи.
Пенка Георгиева, председател на пациентски организации "Заедно с теб", алармира, че една от основните причина за антибиотичната резистентност, призната от СЗО, е финансовият натиск от фармацевтичните компании. По думите ѝ, хората трябва да внимават за фармацевтичен натиск. Друга причина за антибиотична резистентност е, че родителите се страхуват. И приемането на един антибиотик оставя едно измамно чувство за сигурност.
На въпрос на Actualno.com как може да се прецени дали има време за антибиограма и въвеждането на антибиотик, проф. Кантарджиев обясни:
"Преди години се оказа, че във Франция правят три пъти по-малко микробиологични изследвания в доболничната помощ на децата от Германия и това е една от причините във Франция резистентността на пневмококите да е 10 пъти по-голяма от тази в Германия. Когато имаш съмнение за инфекция на горни дихателни пътища и правиш изследвания на гърлото, ако след два дни детето се е подобрило, инфекцията с много голяма вероятност е вирусна и не му даваш антибиотик, но ако се влоши, имаш изследването, което ти показва кои са микробите. Във Франция правителството направи програма и на всеки личен лекар са осигурени моментни тестове, които определят бактериите в гърлото. Опитах се това да го въведа у нас и тъй като вносителите са 1-2 фирми, просто едното евро, което френската държава плащаше за това изследване, тук трябваше да се плаща по 15-20 лв. Каквато е търговията с медицински изделия, същата е с консумативи с изследвания. Консумативите у нас не са по-евтини от западните. Да, взимаме 10 пъти по-ниски заплати, но не значи, че Касата трябва да плаща десет пъти по-малко за микробиологични изследвания от на Запад.... Защото реактивите, които се ползват, са на същата цена. Като няма държавна регулация, така става и за лекарствата, и за медицинските изделия и за реактивите."
Проф. Кантарджиев припомни, че антибиотиците у нас не се реимбурсират от НЗОК:
"Когато няма реимбурсиране, може би сме единствената държава без реимбурсиране в извън болничната помощ и без контрол на болницата в болничната помощ. Няма ли реимбурсиране, не може да има държавна политика за употреба на антибиотици. На Запад ги контролират касите, защото антибиотикът се плаща от здравната осигуровка и така може да се провери дали е предписан правилният антибиотик и дали е направена антибиограма".
На въпрос на Actualno.com дали не трябва да се регулират и рекламите на лекарствата по телевизиите, проф. Кантраджиев даде пример с Германия, където след всяка реклама има предупреждение лекарството да се приема само след консултация с лекар, докато при нас се казва единствено да се прочете листовката: "Едното е отношение към здравето на хората, другото е комерсиално и цирково."
Пенка Георгиева допълни, че когато има антибиограма, това означава, че има контрол. Личните лекари са най-големите противници на антибиограмите, допълни още тя.
"Всичко, което беше свястно и евтино, беше изтеглено от фирмите от нашата страна. Да не ви напомням, че си разбихме фармацевтичната индустрия и от износител на антибиотици станахме най-големия вносител. Как се прави държавна политика като няма собствено производство", попита в заключение проф. Кандарджиев.
