Д-р Васил Френкев е завършил висше медицинско образование през 1975 г. във ВМИ – Пловдив. През 1975 г. започва работа в Обединената работническа болница - Смолян. Придобива специалност „Трансфузионна хематология” през 1980 г. и оттогава до днес – 38 години е началник отделение по Трансфузионна хематология в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД - Смолян.
Д-р Френкев, в Световния ден на кръводаряването какво показва равносметката - колко дарители са нужни месечно на болницата и колко има реално?
Средно на месец кръводарителите в Смолян са над 200. Не уточнявам цифрата, защото варира, даже януари бяха над 300. Това съответства на броя болни, лекувани с кръв и кръвни продукти, съответно възстановяването им, осигурено от близките им и от тези, които идват по желание. Накратко казано, имаме толкова кръводарители, колкото са нужни.
А какво е съотношението между близките и тези, които идват по желание?
Тези, които идват по желание, на месец са 10, 15, 20 . Това значи 10% от всички.
На национално ниво съотношението същото ли е?
Прочетох данни на проф. Фани Мартинова - тя е шеф на Националния център по трансфузионна хематология.. Ние сме карали курсовете с нея през 80-те години. На национално ниво е малко по-различно, защото големите кръвни центрове имат и мобилни екипи и ходят в предприятия, където даряват кръв. Там процентът на безвъзмездните дарители се завишава. Ние ако сме на 10%, на национално ниво е 20%. Може и повече.
Защо ги наричате безвъзмездни, имате предвид тези, които ходят да даряват пожелание, а не заради дълг към роднини ли?
Вижте, думата безвъзмездни е в кавички, защото с това малко се спекулира. Много от хората, които се водят официално безвъзмездни, са овъзмездени по някакъв начин, но това става зад гърба ни. Ние не сме свидетели на това кой каква форма на благодарност ползва спрямо тези, които е ангажирал извън кръга на кръвните му роднини. Предполагам, че не минават само с едно "мерси". Взаимоотношенията между хората са много тънка работа. Истински безвъзмездни също е много относително. Тези 10-15-20 човека на месец, за които Ви казах, някои от тях споделят примерно, че им трябва отпуск два дни или са чули, че ако дарят кръв, ще се почувстват по-добре от високото си кръвно. А онези, които идват и казват: "Искам да помогна на хора в беда", се броят на пръсти.
Според Вас какви са основните страхове по отношение на кръводаряването?
Аз не мисля, че страховете са определящи за хората да не се отзовават за кръводаряване. Вярно, че тези, които са дошли при нас, са преодолели страховете си. Те знаят, че ще има боцкане, ще има кръвозагуба. Не това ги спира.
А какво ги спира?
Тук мога само да гадая, не мога да бъда категоричен и да кажа защо тези, които могат да дарят, не идват. Вероятно там се намесват други неща.
За какви заблуди сте чували и знаете?
Имаше заблуда в началото на демокрацията. Сега вече всички разбраха, че дарявайки кръв няма да се заразят със СПИН. Много тънки са моментите тук. Едва ли може да сме правдиви, ако кажем какви са причините хората да не искат да дарят кръв. Но чета коментари, че хора, дарявали кръв, когато им се наложи за тях или близки, никой не им уважава жестовете дотогава. Не говоря за Смолян. Тук имаме специално отношение към редовните кръводарители. Хората са благодарни, че в най-критичен момент сме реагирали адекватно и след това продължават да даряват. тук ние се знаем с хората, които идват да даряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но тук ние се знаем с хората, които даряват. И когато възникне проблем, ние откликване. Но в Пловдив и София нещата не са така. Там кой познава дарителя!? Как да му помогнат!? Аз смятам, че това трябва да бъде уредено законно. Не както при нас да е въпрос на чест. Законът трябва да каже, че на безвъзмездните кръводарители това им гарантира осигуряване на кръв на тях и на техните семейства при нужда. Такава постановка е нужна.
Всички знаем, че кръводаряването спасява човешки живот, но какво става в организма на човека, който дава кръв?
Кръвта е единственият орган, който е течен и се възстановява изцяло. Всичко друго, което отрежем, няма да се възстанови, но кръвта се възстановява. И възстановяването е за сметка на усилена дейност на органите на кръвообразуването. В една доза дарена кръв има всякакви кръвни клетки - млади, стари и умиращи. Когато човек дари кръв, равновесието се нарушава в полза на образуването. Нормално на ден в организма на човек се образуват 50 милилитра кръв и 50 милилитра се разрушават. Но след кръвозагуба или кръводаряване, което е по същество контролирана кръвозагуба, превес има образуването на млади кръвни клетки - с по-добри качества и възможности да транспортират кислород. По този начин организмът се изменя към подмладяване.
А доколко е вярно това, че при даряване може да се уравновеси високо кръвно?
Не зная защо се разпространява това. Може би чистото човешко прагматично мислене е такова - че ако даде кръв, ще му се оправи кръвното. Действително на човек с оплакване от тежест в главата му светва в очите като даде кръв. Но ефектът е ден до пладне. Това не отстранява причината за заболяването. Има други, които получават кръвоизливи от носа. Те като дарят кръв, проблемът им за известно време спира. И това е обяснимо, защото при всяка кръвозагуба организмът реагира с подобряване на кръвосъсирването. Хората, които имат гъста кръв - висок хемоглобин, най-добре усещат кръводаряването. За съжаление не трябва да вземаме поради други рискове. На тях им се предписва лечебно кръвопускане в отделението. Литър-два кръв им се пуска за седмица. Това е начин на лечение, защото гъстата кръв е рискова. Носът - син, очите - червени, на тези хора като се пусне кръв, се чувстват много добре.
А кои са ви най-дългогодишните кръводарители?
Имаме десетки. В болницата имаме семейство кръводарители - д-р Сергей Сиденко и д-р Елена Славкова. Те имат по над 50 кръводарявания. Д-р Сиденко е руснак и не знам дали в Русия имат друго виждане, но те от студентските си години даряват кръв. Дори днес д-р Сиденко пак дойде, но се оказа с по-нисък хемоглобин, защото на 19 март беше дарявал кръв и не се е възстановил напълно. На границите на нормата беше, но му казах, че не трябва. Искам да ви кажа и още нещо. Ако през тоталитарно време някой беше редовен кръводарител, другите му се присмиваха, че е будала. А това беше заради неправилната политика на държавата - даваш не даваш, попаднеш ли в болницата, се осигурява кръв колкото трябва. Това беше грешка. В днешно време редовният кръводарител се ползва с уважение сред неговите близки и познати.
Интервю на Анита Чолакова
