Ако въбще ще говорим за пандемии от коронавируси, то заключението е точно обратното - вместо да приключат за две години, те никога не са свършвали. Понеже тези вируси си циркулират постоянно, серопозитивността към тях е 95-100% във всеки едни момент и всеки ги хваща отново и отново веднъж на всеки няколко години, понякога и през само шест месеца.
Такова мнение изрази във Facebook Георги Маринов, специалист от Департамента по генетика от Университета Станфорд. С него той отговаря на интервю пред БНР на проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология на БАН от вчера. В него тя казва, че опитът на човечеството показва досега, че коронавирусните пандемии са продължавали максимално две години. Проф. Петрова е част от екипа, който работи върху българската ваксина срещу COVID-19.
Маринов продължава задочния си отговор с твърдението, че постоянната циркулация на вируса по никакъв начин не помага за изграждане на имунитет, тъй като възрастовият профил на смъртността при останалите коронавируси е същият като при SARS-CoV-2, т.е. умират основно възрастни хора, просто общият IFR (infection fatality rate, бел. ред.) е много нисък, тъй като това са сравнително безобидни вируси. "А тези възрастни хора са били инфектирани поне една дузина пъти през живота си преди това", допълва ученият.
По думите му, примерите за коронавирусни пандемии в миналото са празно множество. Просто не е имало такива, смята той. "Това, че тази през 1890 е била причинена от OC43 (т.е. коронавирус), е просто спекулация, няма никакви конкретни доказателства, които да сочат към това. По-вероятно е това да е било просто поредната лоша грипна година, каквито е имало много в онази ера", пише още Маринов. Тезата, че е имало пандемия в края на XIX век и тя е била предизвикана от коронавирус, за който тогава не се е знаело, беше развита и от ръководителя на катедра "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести доц. Любомира Николаева-Гломб - ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК!
"Допреди SARS-CoV-2 имахме четири ендемични коронавируса - OC43, NL63, 229E и HKU1 - и това е. През 1960-те е бил изолиран и пети, или по-точно, по онова време трети (тъй като NL63 и HKU1 са формално идентифицирани едва през 2004-2005 г.) - B814 - но щамът е загубен и не е ясно какво точно е представлявал. Не е известно кога точно те са влезли в човешката популация и нито една пандемия не е асоциирана с тях. SARS-CoV-1 и MERS никога не са причинявали пандемия", допълва ученият от Станфорд. Припомняме, че подобна теза е изразявала и ръководителят на катедра "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) доц. Любомира Николаева-Гломб пред Actualno.com.
Няма да има самоограничаване на вируса през следващото лято
Маринов остро оспорва и твърдението на проф. Пенка Петрова, че през следващото лято ще започне естествено самоограничаване на вируса в световен мащаб.
"Естественото самоограничаване се предрича от хора с буквички преди имената им от началото на пандемията и всичко, което се постигна по този начин е, първо, да стане ясно колко точно струват тези буквички, и второ, да се убият един огромен брой хора, тъй като постоянното повтаряне на такива лъжи в общественото пространство спъва всякакви опити да се вземат реални мерки за решаване на проблема", категоричен е ученият.
Според него, реалността е точно обратната - вирусът е едновременно много по-заразен и значително по-вирулентен. "Вероятността човек да бъде хоспитализиран с B.1.617.2/Делта е 2-4 пъти по-висока от тази с оригиналния вирус от Ухан. Затова и сега има толкова много млади хора, които да боледуват тежко, включително и деца, каквито почти нямаше преди", уточнява той.
По думите му, всяко едно молекулярно свойство на вируса, което е зад патологията му, е под много силна селекция и няма да бъде никога загубено. "Например ако се премахне Furin Cleavage Site-a (спайк протеинът, с който сега вирусът ни заразява, бел. ред.) експериментално, се получава почти безвреден вирус. Само че в реалния живот този безвреден вирус ще изчезне моментално, тъй като заразността му ще е много пъти по-ниска, а еволюцията на вируса беше в посока много по-мощен FCS (това е ефектът на ключвата за Делта P681R мутация), не към неговата загуба", пише ученият.
Ваксините не са дългосрочно решение в сегашния им вид
Специалистът от Департамента по генетика от Университета Станфорд обръща внимание и на друго твърдение на проф. Петрова, която е част от екипа, който разработва българската ваксина срещу коронавирус. По думите ѝ, третата доза не е необходима за никой с нормална имунна система.
"Ето такива послания ще причинят директно смъртта на безчетен брой хора, които като ги чуят ще си помислят, че са защитени и ще спрат да се пазят", категоричен е от своя страна Маринов.
По думите му, твърдението на професора не е вярно, защото ваксините са интрамускулни (инжектират се в мускул, бел.ред.) и не генерират мукозални IgA антитела, те генерират системни IgG антитела. Припомняме, че вече се разработват няколко спрей ваксини срещу COVID-19, тъй като по-логично би било респираторните вируси да изграждат имунитет на първото място на контакт с организма, т.е. в лигавиците на носа, устата и дихателните пътища.
Той напомня, че вирусът влиза в огранизма през мукозалните мембрани и че доколкото има мукозална защита, тя "изветрява" първа, в рамките на три-четири месеца. "После няма какво да спре инфекцията - клетките на паметта, складирани на сигурно някъде дълбоко във вътрешността на организма, нямат никакво отношение към това каква защита има от инфекция в мукозалните повърхности", категоричен е той и обяснява в детайли:
"А тук има сериозен проблем - SARS-CoV-2 формира синцитиуми, а Делта вариантът е много по-добър в това (отново заради P681R мутацията). Синцитиумите се получават от сливането на заразената клетка с околните клетки, механизмът на който е изкарването на S протеина на повърхността на клетъчната мембрана (не като част от вирусна частица) и свързването му с ACE2 рецептори на повърхността на съседните клетки. По този начин вирусът може само с една директна инфекция да завладее рибозомите на няколкостотин клетки, тъй като формирането на синцитиумите не се влияе въобще от антителата, и да ги превърне в гигантски фабрики за нови вирусни частици."
"Отгоре на всичко това, вирусът има буквално една дузина протеини, чиято фукнция е да заглушат вродения имунен отговор чрез блокиране на интерферонната сигнализация", пише още той.
Според него резултатът е, че вирусът се намножава първо страшно бързо, и второ, скрит от имунната система в продължение на достатъчно дълго време, за да може да надвие наличните антитела. Клетките на паметта се задействат в един момент и почват да генерират IgG антитела, които би трябвало да спрат тежката системна инфекция, но това отнема дни и докато титрите на антителата стигнат нужните нива, за да могат да насмогнат на експоненциалната репликация на вируса, не е ясно кой ще успее да победи в това състезание.
"Именно поради тези причини, единственото нещо, което осигурява реална донякъде надеждна защита, са високите неутрализиращи nAb титри. А те падат много бързо, и след ваксинация, и след инфекция", категоричен е той и допълва, че именно затова в Израел хората се броят за ваксинирани само ако последната им доза е от преди по-малко от 6 месеца.
"Убеждаването на хората, че няма нужда да си слагат трети, четвърти и т.н. дози, ще доведе до ненужната смърт на много ваксинирани, подведени от невярната информация, подадена от хората с буквички пред името им", завършва ученият.
