Група биолози от Института "Гулбенкян" в Португалия са успели да разберат как майчината клетка при делене разпределя сред дъщерните клетки правилното количество центриоли – органели, участващи във формирането на клетъчния център и вретеното на деленето. Отклоненията в техния брой може да провокира рак.
Оказва се, че съществува специален белтък, потискащ копирането на излишни центриоли. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Current Biology.
Центриолата е цилиндрична клетъчна структура, състояща се от микротръбички. В клетката обикновено се съдържат две центриоли, но при деленето на клетката всяка майчинска центриола произвежда дъщерна.
Центриолите във всяка двойка първоначално перпендикулярно са прикрепени една към друга, но след това се разделят и разминават в краищата на клетката, формирайки вретеното на деленето. Учените решили да изяснят какви механизми участват в еднократното копиране на центриолите.
Изследователите обърнали внимание на наскоро открит ключов регулатор на формирането на центриоли – белтъка Plk4. Той се активира само преди началото на образуването на дъщерни центриоли, а това означава, че в останалото време нещо го потиска. По този начин се осигурява правилният брой копия.
Биолозите са открили, че белтъчният комплекс CDK1 (циклин-зависима киназа), който определя времето на клетъчното делене, се оказва също и инхибитор на активността на Plk4. Той възпрепятства взаимодействието на белтъка със субстрата STIL. Затова Plk4 активира събирането на нови центриоли само в отсъствието на активния CDK1.
За да удвои центриолите преди началото на своето делене, клетката, възможно, започва да синтезира вещества, потискащи циклин-зависимата киназа. Раковите клетки могат постоянно да потискат CDK1, провокирайки прекомерно копиране на центриоли и допринасяйки за неуправляемо делене.
Вретеното на деленето е структура, която осигурява разминаването на хромозомите към полюсите на клетката при нейното делене.
То се състои от микротръбички, прикрепващи се към хромозомите, и центрозоми – център на организирането на микротръбичките на клетките, в които се съдържат центриоли. В клетките на злокачествените тумори може да се открие аномален брой центрозоми.
