Скорошно проучване на Световната здравна организация (СЗО) доказа, че в над 90% от бутилираната вода има пластмаса.
Учените, изследвали над 250 бутилки от 9 държави, споделят, че са открили пластмаса във водата от почти всяка тествана марка. В само 17 от всички 259 бутилки не са открити пластмасови частици във водата.
Новината за пластмасата във водата, която пием всекидневно, обиколи света. Тя добави нови опасения на фона на вече известните факти, че пластмасовото замърсяване става все по-голям проблем за околната среда.
Отдавна световни експерти предупреждават, че бутилираната вода не е толкова чиста, колкото си мислим. В редица държави регулациите при бутилирането са по-малки от тези за общодостъпната питейна вода. Още повече, че в много страни до 1/4 от бутилираната вода всъщност е преработена и пречистена "вода от чешмата".
Още: Кефир: Как влияе на кръвната захар и полезен ли е за диабетици
Още: Народни БИЛЕТА за сваляне на високото кръвно - ДЕЙСТВАТ без засечка
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лекар: Яжте шепа от тези ядки всеки ден - намаляват холестерола и регулират кръвната захар
Още: Озорват ли ви магнитните бури? И да са страдание за вас, оправия има - в тези съвети
Основно притеснение по отношение на бутилираната вода представлява нейната "опаковка" - пластмасовите бутилки. Принципно, те са безопасни, но нещата се променят, когато се складират дълго време при по-високи температури, или когато бутилките са изложени дори на мимолетно загряване. Тогава пластмасата започва да изпуска частици във водата.
Това е особен проблем през лятото например. Вреден е и навикът на мнозина да наливат течаща вода във вече ползвани и отворени пластмасови бутилки. А ако те са били изложени на по-високи температури преди това, "новата" вода също се замърсява.
Учените тепърва ще изследват конкретните ефекти, които има пластмасата върху човешкия организъм, но прогнозите не са добри. Експертите предполагат, че веднъж навлезли в храносмилателната система, пластмасовите частици може да преминават в тялото без да бъдат абсорбирани, точно както несмилаемата храна. Колкото по-малки са тези частици, толкова по-голям е шансът да попаднат безпрепятствено в кръвообращението и дори в клетките.
Още: Лекар: Тази млечна напитка вдига имунитета до небето
Още: Кардиолог: Това е най-полезната закуска - регулира кръвната захар и сваля холестерола
Човечеството допуска в организма си изкуствени частици от 400 000 години и днес те са основен фактор за здравословното ни състояние. Глинени частици предизвикват подокониоза при милиони африканци. Частици азбест водят до агресивна форма на рак на белите дробове. Да не говорим за замърсяването на въздуха и фините прахови частици, които трайно увреждат здравето на милиони хора по света всяка година. Така че учените имат всички основания да смятат, че пластмасата също влияе негативно на организма.
Особена потенциална опасност е това, че пластмасовите микрочастици могат да станат носители на други токсини, които да навлязат в тялото. Пластмасовите микрочастици обикновено отблъскват водата и се свързват с неразтворими токсини. Например микрочастиците могат да се свързват със съединения, съдържащи токсични метали като живак и органични замърсители като някои пестициди и химикали, наречени диоксини, за които е известно, че причиняват рак, репродуктивни и проблеми с развитието. Ако микрочастиците попаднат в тялото, тези токсини могат да се натрупват в мастните тъкани. Ето защо експертите са категорични, че изследването на този въпрос е от изключителна важност.
Мнозина считат водата от обществени водоизточници за по-сигурна алтернатива.
В началото на 2018 г. ЕС призова за подобряване на качеството на питейната вода и ограничаване на пластмасовото замърсяване чрез стимулиране на отказа на европейските граждани от консумация на бутилирана вода.
Брюксел пое ангажимент да изиска от всички 28 страни-членки да затегнат контрола върху питейната вода и доверието в тази от обществената мрежа да се повиши достатъчно, за да бъде предпочетена пред бутилираната вода.
Така не само ще бъде ограничен мащабът на замърсяването с пластмаса, но и ще се спестят значителни разходи, тъй като производството на бутилирана вода е в пъти по-скъпо от обикновената чешмяна вода.
Оказва се обаче, че замърсяването с пластмаса е стигнало прекалено далеч и макар да е в по-малки мащаби, водата от обществени водоизточници също е замърсена.
Проучване от есента на миналата година заключи, че в над 80% от чешмяната вода по света също има следи от пластмасови микрочастици.
Експертите са на мнение, че пластмасата попада в обществените водоизточници заради големия обем пластмасови отпадъци в световен мащаб, както и заради микрозамърсяването с пластмасови фибри от тъканите и дрехите, които носим. Отделно изследване например доказа, че всеки път, когато пуснем пералня, в обществените водоизточници и като цяло в световния океан попада вода, замърсена с тъканни микрофибри. И по-конкретно - 700 000 микротъкани на всеки цикъл на пералната машина.
Тъй като феноменът е сравнително нов и едва сега започват по-сериозните проучвания по въпроса, водоснабдителните системи на повечето държави не са подготвени да филтрират адекватно новите пластмасови замърсители.
Ето защо редица компании и стартъпи разработват подобни филтри - и за домашна, и за индустриална употреба. Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих например вече е разработил специална мембрана, която всеки може да ползва в дома си, и която филтрира успешно патогени, бактерии, вируси и други микроорганизми, а също така и пластмасови частици.
Учените все пак са категорични, че по отношение на пластмасата чешмяната вода е за предпочитане пред бутилираната, тъй като съдържа 2 пъти по-малко пластмасови микрочастици.
"Що се отнася до микропластмасовите частици с размер около 100 микрона - колкото диаметъра на човешкия косъм, пробите от бутилирана вода съдържат почти 2 пъти повече микрочастици на литър (10,4) от пробите от чешмяна вода (4,45)", се казва в доклада на СЗО.
Проблемът с пластмасата във водата е изключително сериозен и той вече влияе негативно на редица индустрии, основно хранителната. Така например изследване в Германия откри микротъкани във всички 24 изследвани марки бира, както и в меда и захарта. В Париж пък през 2015 г. бяха открити пластмасови частици във въздуха.
Всяка година човечеството произвежда около 300 млн. тона пластмаса, която се рециклира само на 20% и която в крайна сметка свършва във водата, въздуха или почвата. Доклад от юли 2017 г. заключи, че от 50-те години насам светът е произвел 8,3 млрд. тона пластмаса и ако замърсяването продължи с подобни темпове, пластмасата ще завладее напълно околната среда.
Решаването на проблема със замърсената вода би подобрило положението значително. За това обаче са нужни усилия на международно ниво с по-качествени ригулации за обществената питейна вода, както и с коренно преструктуриране на все по-разрастващия се бизнес на бутилираната вода.
