Кърлежите са малки паякообразни паразити, които се хранят с животинска (бозайници, птици, влечуги, земноводни) или/и човешка кръв, използвайки механизма на кръвосмучене, чрез което предизвикват разпространението на различни по тип инфекциозни болести, най-характерна (и опасна) между които се оказва лаймската треска. Те обитават тревисто-храстови местности с висока влажност и причакват донорите – жертви на местата, където последните преминават. Ориентирите им са излъчваните от жертвата топлина или/и миризма. Осъществяват кръвосмученето, впивайки хоботчето си в тялото ѝ и пият докато се наситят в продължение на време, различно при 850-те видове кърлежи. Така те предизвикват поява на различни първоначални кожни реакции, последвани от различни по сериозността си инфекции.
В редица случаи медицински специалисти изпитват трудности при идентифицирането на лезиите (увреждания с нарушаване на тъканта) и връзката им с паразитите. За клиничната диагноза е от първостепенно значение да се различат кожните изменения, дължащи се на първичните лезии, от тези на вторичните лезии, възникващи като резултат от инфекции, причинявани от рикетсии (малки по размер грам-отрицателни организми), бактерии, протозои (едноклетъчни организми, представляващи единична клетка и зависещи от органичните молекули) и гъби – всички те вкарани в тялото при ухапването.
Често пъти ухапването от кърлежи минава незабелязано (особено при децата), преди всичко поради отделящия се след закрепването на паразита невротоксин, който има обезболяващ локален ефект. Освен това, ухапваните места са главно по краката, чието наблюдаване е по-скоро спорадично. Все пак веднъж полазили по крайниците, членестоногите могат да се придвижат навсякъде по кожата като предпочитат местата на сгъванията.
Сигурен критерий, че имало ухапване е силно изявения локален сърбеж, на чието място се появяват лезии, представляващи твърди папули. Ако не се обърне внимание при тяхното появяване, те се превръщат в хронични – зачервяват се и леко се подуват или добиват вида на атрофични плаки. След като се установи със сигурност какъв паразит е причинил ухапването се прилага съответно лечение. За системно приложение се дават антихистамини, докато локалните кортикостероиди помагат да бъдат овладени симптомите. Закъснялото прилагане на въпросните медикаменти може да доведе до вторично иенфектиране на лезиите, при което се налага антибиотично лечение.
Възможно е при ваденето на кърлежа от мястото на ухапването, частица от него да е останала дълбоко забита в кожата, което неминуемо предизвиква възпаление на мястото с образуване на оттекъл възел и характерно зачервяване. Тъй като тези възли са резистентни към обичайните локално прилагани медикаменти, то се налага лечение с местни кортикостероидни инжекции.
Веднъж възникнали, вторичните лезии дават началото на сериозно вредящи на здравето болести, характеризиращи се както следва:
1. Лаймска болест – появават се еритематозни макули с бързо увеличаващ се размер.
2. Марсилска треска – появява се обрив, обхващащ практически цялото тяло.
3. Туларемия – възникват нагнояващи бубони, засягащи лимфните възли.
За България са характерни още: Ку-треска; Хеморагична треска с бъбречен синдром; Кримска-Конго хеморагична треска; и Кърлежов енцефалит.
