Животът в големия град вреди на психическото здраве

Клаксони на автомобили, пренаселеност, трафик. Градският живот е всичко друго, но не и успокояващ. Тези стресови фактори обаче не са просто поредното неудобство. Според ново изследване животът в градска среда има огромно влияние върху психическото ни здраве.

Проучването сочи, че хората, които живеят в градовете, имат с 21% по-голям шанс да страдат от тревожност. Проблемите с настроението бележат дори още по-голям резултат като вероятност - 39%. Също така хората, които са израсли в града, е два пъти по-вероятно да развият шизофрения в сравнение с тези, родени в провинцията.

Изгрежда, че градските стрес фактори имат биологично отражение. Изследване от 2011 г. установи, че животът в големия град се асоциира с по-големи стресови реакции в амигдалата и сингуларния кортекс - участъците от мозъка, свързани с регулирането на емоциите, депресията и тревожността. Тази увеличена активност според учаните може да има дълготраен ефект върху развитието на мозъка и неговата чувствителност към психични заболявания.

Проучванията са част от по-широко поле на изследване, което търси отговори на въпросите как хората си взаимодействат с околната среда и как тя се отразява на социалния ни живот, връзките и дори психическото ни състояние.

По въпроса текат разгорещени дебати. Например, често се смята, че офисите с открити пространства насърчават про-социалните работни отношения и елиминират монотонността на работата в "кутийка". Други проучвания обаче сочат, че този метод вреди на продуктивността и удовлетвореността, пише Гардиън.

Споделянето на място за живеене също се счита за начин за насърчаване на общностния дух и сплотеността. Много хора, които живеят заедно, обикновено в отделни стаи, но с общи кухненски части или социални места, в които споделят общи усилия по поддръжката, заявяват, че се чувстват щастливи и свързани с останалите обитатели. Според други обаче по този начин "съквартирантите" губят своето чувство за индивидуализъм и лично пространство.

Според учаните, в градската среда от особена важност са и сградите. Сивите и непривлекателни сгради създават негативни емоции. Липсата на достатъчно светлина може да доведе до чувство за тревожност и депресия. Прекалената светлина, от друга страна, може да навреди на здравословния сън и усещането за уединение и безопасност.

Участвалите в проучването хора, в по-голямата си част, са споделили, че се чувстват по-добре, ако средата около жилищното им пространство е по-добре уредена. Обикновено това означава по-отчетливо присъствие на фактора природа. Занемарената градска околна среда безспорно вреди на здравето. Според учените гледки на неподдържани сгради, изоставени магазини или къщи, разбити улици и др. се отразяват зле на човешката психика и настроението.

Друг проблем е самият дизайн на жилищните сгради, който, според експертите, е довел до увеличаване на нивата на престъпност, самоубийства и поведенчески проблеми. Високите блокове отключват състояния на изолация и самота, тъй като хората биват възпрепятствани да си взаимодействат с останалите и да чувстват принадлежност към живота на някаква общност.

Учените са категорични, че психическото и емоционалното здраве на хората, живеещи в градовете, изисква в тях да има повече зеленина, повече сигурност, добра поддръжка и простор.