В масовото съзнание инфекциозната мононуклеоза функционира като болест на целувката. Въпреки това все още ще срещнете имена като жлезиста треска, моноцитна ангина или болест на Пфайфер. За всички тях е отговорен вирусът на Епщайн-Барр (EBV) от групата на херпесните вируси. Мононуклеозата се среща най-често при деца, юноши и млади хора и може да бъде заразена например чрез пиене от една и съща чаша или целувка. Как да разпознаете мононуклеозата? Какъв е процесът на лечение?
Вирусът на Епщайн-Барр (EBV) е един от най-разпространените вируси сред хората - почти всеки се заразява на определен етап от живота си. Смята се, че до 90-95% от възрастните са засегнати, като повечето от тях са безсимптомни и не осъзнават, че са влезли в контакт с вируса. Мъжете и жените са еднакво засегнати.
Освен при възрастни, EBV-индуцираната мононуклеоза се среща и при малки деца и юноши. Заразяването обикновено става чрез контакт със слюнка, така че най-застрашени са децата, които вземат в устата си общи играчки, или юношите по време на пубертета, когато се появяват първите целувки. Колкото по-възрастен е човекът, толкова по-тежко е обикновено протичането на заболяването.
Никакви целувки! Ето до какво води обмяната на слюнка
EBV може да се предава и по полов път и чрез контакт с кръв. Заразяването може да стане и чрез трансплантация на заразен костен мозък или заразени органи. Простото споделяне на една стая с болен човек не води до заразяване.
Заслужава да се отбележи, че хората, които са преживели мононуклеоза, стават напълно имунизирани срещу заболяването, но до края на живота си носят вируса EBV (той остава в организма в латентна форма).
Симптоми на мононуклеоза
Вирусът на мононуклеозата попада в слюнчените жлези и се размножава там. Няма да забележите инфекцията веднага - първите симптоми на мононуклеоза се появяват едва след месец (след 30-50 дни). При някои хора този период може да е дори по-дълъг.
Мононуклеозата лесно се бърка с настинка, а при засилване на симптомите - с грип или тонзилит. Ясен отговор ще дадат кръвните изследвания, които ще покажат броя на белите кръвни клетки и наличието на стимулирани лимфоцити.
Децата с мононуклеоза нямат апетит, уморени са и се оплакват от болки в гърба, краката и корема. Неразположението продължава няколко дни. При това заболяване се наблюдава и хрема. Постепенно се появява треска, която продължава дълго време, и болки в гърлото, а шийните лимфни възли са увеличени и чувствителни. Ако вирусът е обхванал гърлото и сливиците, по тях се наблюдава бяло или жълто покритие, а преглъщането и говорът са затруднени. От устата се носи лоша миризма. При мононуклеоза, най-често при деца, се наблюдава уголемяване на далака и черния дроб. Понякога се подуват клепачите, корена на носа или дъгите на веждите.
Български учени патентоваха лек срещу рак и мононуклеоза
През втората седмица от заболяването може да се появи обрив - той е подобен на този при скарлатината, но това е доста рядък симптом. Ако обривът все пак се появи, той най-често е разположен по туловището. След неадекватно лечение обривът може да обхване по-голяма площ от тялото.
По правило мононуклеозата при децата протича по-леко. Пълноценната инфекциозна мононуклеоза се среща главно при хора на възраст между 15 и 25 години. Заболяването продължава средно две седмици, въпреки че има случаи с продължителност до един месец. Хроничната умора може да продължи и след като е преминала.
Как се лекува мононуклеозата?
Лечението на мононуклеозата е симптоматично. За намаляване на температурата се използват ацикловир или ибупрофен и парацетамол. При болки в гърлото, освен пероралните болкоуспокояващи, могат да послужат и аерозолни препарати. Правят се и промивки, напр. с настойка от градински чай. Ако се появят бактериални усложнения, лекарят предписва антибиотици.
Ако приложеното лечение не доведе до подобрение, човекът с мононуклеоза може да се нуждае от хоспитализация. Тогава на пациента се дават стероиди. Пациентите се съветват да почиват и да приемат много течности.
А как може да се предотврати мононуклеозата?
Запомнете няколко основни правила и ги предайте на децата си.
Преди всичко, не пийте от чужда чаша и т.н., не яжте сандвичи или плодове, които някой вече е хапнал, използвайте собствени прибори и избягвайте контакт ръка в уста. И така, в общи линии, хигиеничен начин на живот. Освен това се грижете за имунитета си и се хранете здравословно. Все още не е изобретена ваксина за мононуклеоза.
Усложнения след мононуклеоза
Усложненията след мононуклеоза не са много чести. Те включват разкъсване на уголемения далак, възпаление на черния дроб, бактериални суперинфекции, ерозии и язви на половите органи, хемолитична анемия, тромбоцитопения, възпаление на панкреаса, тестисите, сърцето, мозъка и менингите.
Вирусът EBV, който причинява мононуклеоза, може да повлияе на развитието на рак на кръвоносната система, известен като лимфом на Буркит.
Статията има само информативна цел и не е препоръка или заместител на консултацията със специалист.
