Прогресът в областта на медицината и фармацевтиката е довел до това, че ХИВ за тридесет години се е превърнал от смъртно опасно заболяване в хронично, чието развитие може да се управлява – както диабета, хипертензията и други сърдечносъдови болести, съобщава Discover.
Според последните данни на американската статистика средната възраст на смърт на ХИВ пациенти е нараснала рязко в сравнение с 1987 година. За мъжете тя е нараснала с 34% - от 37,9 (през 1987 г.) до 50,8 години през 2013. Сред жените прогресът е още по-очевиден – от 35,2 години до 49,7 години.
На 24 ноември 2015 г. е представен новият отчет на програмата на ООН по борба с ХИВ/СПИН. Отбелязва се, че към края на 2013 година в света е имало около 36,9 млн. души, инфектирани с ХИВ, и 70% от тях живеят в Африка южно от Сахара.
Броят на новите случаи на зараза от 2000 година се съкратил с 35%. Антиретровирусна терапия през 2015 година преминават 15,8 милиона инфектирани (ръст с 2,2 млн. в сравнение с 2014).
Такива резултати са постигнати благодарение на ранното начало на лечението, дългосрочната терапия и медицинското обслужване на ХИВ инфектираните.
И накрая, още в началото на новото десетилетие е станала очевидна ползата от ретровирусната терапия – дори при пациенти със слаба имунна система тя повишава нивото на живот и рязко снижава вероятността от предаване на вируса на други хора.
Лекарите отбелязват, че главна заплаха за здравето на ХИВ инфектираните сега не са свързаните с вируса на СПИН болести, а страничните ефекти от антиретровирусните препарати и имунния дефицит – инфаркти, определени типове рак и неврологични заболявания.
Човешкият имунодефицитен вирус е ретровирус от рода на летивирусите, който предизвиква бавно прогресиращо заболяване – ХИВ инфекция. Вирусът поразява клетките на имунната система, които имат на своята повърхност рецептори CD4: Т-клетки, моноцити, макрофаги, клетки на Лангерханс, дендрити, микроглии.
В резултат работата на имунната система се потиска и се развива синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) – организмът на болния губи възможност да се защитава от инфекции и тумори, възникват вторични заболявания, които не са характерни за хората с нормален имунен статус.
Без лекарска намеса тези заболявания предизвикват смърт на пациента средно 9-11 години след заразяването.
